Лого: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 151.251.252.131 (б.), към версия на Vodnokon4e Етикети: Отмяна SWViewer [1.2] |
Добавяне на преведен от английцки абзац |
||
Ред 16:
Сред българските лого дизайнери, получили световно признание, е покойният [[Стефан Кънчев]]. Той е автор на десетки логотипи ([[ЦУМ]], [[Родопа (месокомбинат)|Родопа]], [[БНТ]], Балкан, Мусала и др.), част от които са избрани в международни каталози с образци от цял свят още през 1970-те години. Неговото творчество може да се види и днес в годишните каталози на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници]].
== История ==
Множество изобретения и техники са допринесли за съвременното лого, включително цилиндрични печати (около 2300 г. пр.н.е.), монети (около 600 г. пр.н.е.), транскултурна дифузия на логографски езици, гербове, водни знаци, сребърни отличителни знаци и развитието на технологията за печат.
Докато индустриалната революция преобразува западните общества от аграрни в индустриални през 18 и 19 век, фотографията и литографията допринасят за разцвета на рекламната индустрия, която интегрира типографията и изображенията заедно на страницата. В същото време самата типография претърпява революция на формата и израза, която се разпростира отвъд скромните, серифни шрифтове, използвани в книгите, до смели, орнаментални шрифтове, използвани на плакати на брошури.
Изкуствата се разрастваха по предназначение - от изразяване и декорация от артистичен, приказен характер, до диференциране на марки и продукти, които потребяващите подрастващи средни класове. Консултантите и търговските групи в търговското изкуство се разрастваха и организираха; до 1890 г. в САЩ има 700 литографски печатарски фирми, в които работят повече от 8 000 души. Художественият кредит обикновено се възлагаше на литографската компания, за разлика от отделните художници, които обикновено изпълняваха не толкова важни задачи.
[[Категория:Лого| ]]
[[Категория:Маркировка]]
| |||