Огюст Роден: Разлика между версии

| портрет-описание = Портрет на Роден от [[Надар]] (1891)

| роден-място = [[Париж]], [[Франция]]

| брак = [[Роз Бюре]]

| деца =

От 1854 г. учи в училище за рисуване и математика, а след това учи при Антоан Бари<!-- Antoine-Louis Barye -->. След като Роден получава отказ да изложи първата си работа ''„Човек със счупен нос“'' (която била доста неконвенционална) на [[Парижки салон|Парижкия салон]] през 1864 г. и не го приемат в Школата за изящни изкуства, той започва да работи в работилницата на Алберт Кари-Бельоз<!-- Albert-Ernest Carrier-Belleuse -->, където се произвеждали различни елементи за архитектурна украса. Заради безработицата, последвала края на [[франко-пруска война|франко-пруската война]], (в която Роден взима кратко участие, но го освобождават поради късогледството му), той потегля към [[Брюксел]] и там през 1877 г. се изхранва с монументално-декоративна скулптура. В Белгия той продължава самообразованието си, като изучава основните области на средновековното изкуство и творчеството на [[Рубенс]].

 

През 1875 г. пътуване в Италия и запознанство с творбите на [[Микеланджело]] вдъхновява Роден да създаде статуята ''„Бронзовият век“''. Когато тя била показана през 1877 г. я нарекли Завладени <!-- (Победени) -->; в това название намира отражение настроението на разочарование, което надделява сред френската младеж след поражението във войната.

 

Признание за таланта си Роден получава, когато държавата откупува две негови статуи – ''„Йоан Кръстител“'' (1878 г.) и ''„Крачещият мъж“'' (1877 г.). Следва поръчка за изработката на голям скулптурен портал от френското правителство. На работата си над ''„[[Вратите на ада]]“'' Роден посвещава остатъка от живота си. Черпи вдъхновение от ''„Божествена комедия“'' на [[Данте]] и ''„Цветята на злото“'' на [[Шарл Бодлер]], от порталите на [[готика|готически]] катедрали, както и от творчеството на [[Флоренция|флорентинския]] скулптор Лоренцо Гиберти. Започва работа върху Вратите на ада през 1880 г., но така и не успява да довърши работата си. Тази работа се оказва повратен момент в творчеството на майстора. Скулптури като ''„[[Мислителят]]“'' (1888), ''„Ева“'', ''„Мимолетна любов“'' (1886 г.), ''„Олимиер“'' (1885 г.), ''„[[Целувката (скулптура на Роден)|Целувката]]“'' (1886 г.) и други се превръщат в самостоятелни произведения, независими от „Портите към ада“.

 

Едновременно с това Роден създава цял ред монументални пластики. През 1884 г. той започва да работи над скулптурната група ''„[[Гражданите на Кале]]'', а през 1886 г. – над проект за паметник на [[Виктор Юго]]. През 1891 г. получава поръчка от Société des Gens des Lettres за скулптура на [[Оноре дьо Балзак]] и в продължение на няколко години работи над скиците. Когато скулптурата е представена през 1898 г., тя предизвиква остра реакция и обществен скандал: публиката не вижда в представения от Роден пластичен етюд визуално сходство с писателя, а драперията, с която е обгърнато тялото, е оприличена на халат за баня. Роден връща парите на Société и прибира статуята в двора си.