Изобразително изкуство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м дребно
м Общи промени
Ред 5:
То включва както [[изящното изкуство]] (традиционните [[пластично изкуство|пластични изкуства]]), така и близки и нови форми като декоративно-приложно изкуство и др.
 
Много изкуства ([[сценични изкуства]], [[концептуално изкуство]], [[текстилни изкуства]]) включват аспекти на изобразителното изкуство. Към него се причисляват<ref>An About.com article by art expert, Shelley Esaak: [http://arthistory.about.com/cs/reference/f/visual_arts.htm?p=1 What Is Visual Art?]</ref> приложните изкуства<ref>[http://www.buzzle.com/articles/different-forms-of-art.html Different Forms of Art – Applied Art.]. Buzzle.com</ref> като промишлен дизайн, графичен дизайн, моден дизайн, интериорен дизайн и декоративно изкуство<ref> [http://www.georgebrown.ca/AD/ „Centre for Arts and Design in Toronto, Canada“] Georgebrown.ca. 2011-02-15. Посетен на 30 октомври 2011</ref>. Разграничението е подчертано от художници от [[Изкуства и занаяти|Движението „Изкуства и занаяти“]], оценили характерните за дадена област форми на изкуството като висши форми<ref>Art History: Arts and Crafts Movement: (1861 – 1900). From World Wide Arts Resources. Art History: Arts and Crafts Movement: (1861 – 1900). From World Wide Arts Resources.</ref>. Училищата по изобразително изкуство правят разграничение между изобразителното изкуство и занаятите, според което занаятчията не може да се счита за практик в изкуствата.
 
Засилващата се тенденция към привилегированата живопис и в по-малка степен към скулптурата, над другите изкуства е характерна черта на западното изкуство, както и в изкуството на Източна Азия. В двата региона живописта е била оставяна в най-високата степен на въображението на художника, а в най-отдалечените райони се разчитало най-вече на ръчния труд – в китайска живопис най-високо ценени били тези стилове на „учената живопис“, поне на теория практикувана от сръчни аматьори. Западната йерархия на жанровете отразява подобни нагласи.
Ред 13:
Рисуването е средство за създаване на изображение, като използва голямо разнообразие от инструменти и техники. Това обикновено включва прилагане на контури върху повърхност чрез прилагане на натиск от страна на средство за рисуване или преместване на средството по цяла повърхност с помощта на сухи средства като графитни молив, [[мастило]] и [[перо]], напоени [[четка|четки]], цветни [[восък|восъчни]] [[молив]]и, [[Дървени въглища|въглени]], [[пастел]]и и [[маркер]]и. Използват се и дигитални инструменти, които увеличават ефектите от тях. Основните техники, използвани в рисуването, са: изчертаване на линия, щриховане, гравиране с напречни щрихи, произволно щриховане, надраскване, щриховане с точки и смесване. Художник, който е ненадминат в рисуването, се нарича майстор на рисунъка.
 
Рисуването датира най-малко от преди 16 000 години – в [[палеолит]]ните пещерни изображения на животни, като например тези в [[Ласко]] във Франция и [[Алтамира]] в Испания. В Древен Египет рисунки с туш върху папирус, често изобразяващи хора, са били използвани като модели за рисунка и скулптура. Рисунки върху гръцки вази, първоначално геометрични, а по-късно почнали да се изобразяват и човешки форми при черно-фигурната вазопис през 7 век пр. Хр.<ref>[http://www.dibujosparapintar.com/english/drawing_course_history.html History of Drawing. From Dibujos para Pintar.].</ref>
 
С по-честото присъствие на хартията в Европа през 15 век рисуването е възприето от майстори като [[Сандро Ботичели]], [[Рафаело]], [[Микеланджело]] и [[Леонардо да Винчи]], чиито рисунки се възприемат като рисунки със свои закони сами по себе си, а не като подготвителен етап за рисунка или скулптура.
Ред 27:
Подобно на рисунката, произходът на живописта е документиран в пещери и скали. Най-добрите примери са на 32 000 години, намиращи се в пещерите [[Шове]] и [[Ласко]] в Южна Франция. Картините по стените и таваните са на бизони, коне и елени и са в нюансите на червеното, кафявото, жълтото и черното.
 
Картини на човешки фигури могат да бъдат намерени в гробниците на Древен Египет. В големия храм на Рамзес II, неговата кралица Нефертари е изобразена, съпроводена от [[Изида]]<ref> [http://www.historyworld.net/wrldhis/PlainTextHistories.asp?groupid=1320&HistoryID=ab20&gtrack=pthc History of Painting. From History World.].</ref>. Древните гърци са допринесли за развитието на живописта, но много от техните творби са изгубени.
 
Едно от най-добрите останали свидетелства е мозайката от битката при Иса в Помпей, която е основана на гръцката живопис. Гръцкото и римско изкуство допринесли за развитието на византийското изкуство през 4 век пр. Хр., което установило традиция в иконописта.
Ред 33:
=== Ренесанс ===
[[Файл:The Nightwatch by Rembrandt - Rijksmuseum.jpg|мини|ляво|200px|Рембранд: [[Нощна стража]]]]
Отделно от [[Илюстрован ръкопис|илюстрованите ръкописи]] на монасите през [[Средновековието]], следващия значителен принос към европейското изкуство идва от италианските ренесансови художници. Започвайки от [[Джото]] през 13 в., до Леонардо да Винчи и [[Рафаело]] в началото на 16 в., това е най-богатият период в италианското изкуство, като е използвана техниката на светлосянката, за да се създаде илюзията за триизмерно пространство<ref>[http://faculty.evansville.edu/rl29/art340/f04/renaissancepainting.html History of Renaissance Painting. From ART 340 Painting.].</ref>.
 
Художниците в Северна Европа също били повлияни от италианската школа. [[Ян ван Ейк]] от Белгия, [[Питер Брьогел Стария]] от Холандия и [[Ханс Холбайн Младия]] от Германия, са сред най-успешните художници на онези времена. Те са използвали техниката за остъкляване с масла, за постигане на дълбочина и сияйност.
Ред 50:
{{Основна|Импресионизъм}}
 
Импресионизмът започва във Франция през 19 век, от свободно сдружение на художници, като: [[Клод Моне]], [[Пиер-Огюст Реноар]] и [[Пол Сезан]]. Сезан внесъл нов свободен стил на рисуване с четка, избирайки изобразяването на реалистични сцени от съвременния живот навън, а не в студиото. Това било постигнато чрез нов израз на естетическите линии, изобразени чрез удари на четка, които придават впечатление за реалност. Те създали интензивен цвят от вибрации, чрез използване на чисти и смесени цветове, с къси удари на четката, рисуващи реалността. Импресионистичното движение повлияло на изкуството като динамика, движеща се през времето и приспособяваща се към новооткритите техники и възприятие за изкуството. Вниманието към детайлите станало по-маловажно; в същото време се увеличило изучаването на пристрастния за окото на художника поглед към пейзажите и природата.<ref>[http://www.impressionism.org]</ref><ref>[Impressionism. Webmuseum, Paris. Impressionism. Webmuseum, Paris.].</ref>
[[Файл:Paul Gauguin 137.jpg|мини|ляво|150px|Пол Гоген:Видение след проповедта]]
[[Файл:The Scream.jpg|мини|дясно|150px|Едвард Мунк: Викът (1893)]]
Ред 61:
=== Символизъм, експресионизъм и кубизъм ===
{{Основна|Модерно изкуство}}
[[Едвард Мунк]] е норвежки художник, разработил символичния си подход в края на 19 век, вдъхновен от френския импресионист [[Мане]]. Картината му [[Викът]] (1893 г.) е сред най-известните му работи, в която представя тревогата на съвременния човек. В резултат от влиянието на Мунк възникнало германското движение на експресионистите, в началото на 20 век, с художници, като: [[Ернст Кирхнер]] и [[Ерих Хекел]], нарушили реалността за емоционален ефект. Успоредно с това стилът, известен като кубизъм, разработен във Франция, чрез който художниците се фокусирали върху обема и пространството на остри структури, в рамките на композицията. [[Пабло Пикасо]] и [[Жорж Брак]] били водещите привърженици на движението на кубизма. Тук обектите са разделени, анализирани и повторно сглобени в абстрактна форма. След 1920 г. кубизмът се пренесъл в сюрреализма, чрез [[Салвадор Дали]] и [[Рене Магрит]]<ref>[http://www.visual-arts-cork.com/modern-art-movements.htm Modern Art Movements. Irish Art Encyclopedia.].</ref>.
 
== Графично изкуство ==
Ред 72:
 
=== Европейска история ===
Произведенията на графиката в Западна Европа, създадени преди 1830 г., са известни като отпечатъците на старите майстори. В Европа от 1400 г. гравюра на дърво е била използвана за майсторски отпечатъци върху хартия, като се използвали техники за печат, разработени във византийския и ислямски свят. [[Михаел Волгемут]] усъвършенствал немската гравюра на дърво през 1475 г., а холандецът [[Ерхард Рьових]] е първият, който използва напречното гравиране. В края на века [[Албрехт Дюрер]] довел западната гравюра върху дърво до етап, в който станал ненадминат, повишавайки статута на гравирането върху дърво от един блок<ref>[http://www.metmuseum.org/toah/hd/prnt/hd_prnt.htm The Printed Image in the West: History and Techniques. The Metropolitan Museum of Art.]. </ref>.
 
=== Произход и практика в Китай ===
[[Файл:Jingangjing.jpg|мини|дясно|Китайската Диамантена сутра е най-старата печатна книга в света от 868 г.]]
В [[Китай]] изкуството на графиката било разработено преди 1100 години като илюстрации с текст, изрязани на дървени блокове за печат върху хартия. В началото изображенията били главно религиозни, но по време на династията [[Сонг]] художниците започнали да правят и пейзажи. По време на династиите Мин (1368 – 1644 г.) и [[Цин (17-20 век)|Цин]] (1616 – 1911 г.), техниката се усъвършенствала, както при религиозните, така и при художествените гравюри<ref> [http://www.engraving-review.com/chinese-art-engraving.html Engraving in Chinese Art. From Engraving Review]</ref>.<ref> [http://www.chinavista.com/experience/engrave/engrave.html The History of Engraving in China.].</ref>
 
=== Развитие в Япония 1603 – 1867 г. ===