Ирония: Разлика между версии

'''Ирония''' ({{lang|el|εἰρωνεία}}) е понятие, с което се описват ситуации, в които едно уверено очакване не се оправдава. Ирон (Eiron) е един от стандартните персонажи в гръцката комедия, чието поведение, иронията собствено, е подигравателно към това на самохвалкото (алазон). Така традиционно терминът се отнася към употреба на езика, при която изразеното без съмнение е неадекватно, например ''„Браво!“'', изказано при проява на несръчност. Днес се приема също, че ирония може да бъде откривана в непреднамерено възникващи ситуации, примерно когато една застрахована срещу наводнение къща изгаря.

 

 

От гръцката комедия иронията добива по-широко обществено разпространение. Особена популярност тя добива като средство, използвано от [[Сократ]], такъв какъвто го предават най-вече диалозите на [[Платон]]. По-късно в официалната християнска култура иронията не намира място, но остава в ежедневната употреба. [[Ренесанс]]ът и заниманията на хуманистите връщат иронията в сферата на [[реторика]]та и литературната култура. Тя се използва рутинно от френските просветители, а след тях немските романтици ѝ обръщат особено внимание, като стигат до философски обобщения – в хегелиански дух се твърди примерно, че отношението между [[явление]] и [[същност]] е иронично.