Петко войвода: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
|||
Ред 19:
На 6 януари [[1863]] година една потеря от 130 души заптиета и башибозуци открива и загражда станалите вече деветима хайдути край село [[Исьорен (Вилает Одрин)|Исьорен]] в Еноската кааза. Двама са убити, а Войводата (Голям Петко), [[Петко Радев (революционер)|Петко Радев]] (Малък Петко), Комньо Стоянов от Доганхисар и Стоил Атанасов от Исьорен са ранени, пленени от турците и хвърлени в затвора в [[Галиполи (град в Турция)|Гелибол]]. Организират бягство, но са заловени и преместени в [[Солун]] в затвора „Канлъкуле“ (Кървава кула), известна днес като [[Бяла кула|Бялата кула]]. След като устояват на инквизициите и отричат всичко, турците решават да ги прехвърлят в [[Драма (град)|Драма]]. По пътя хайдутите напиват заптиетата и успяват да се освободят, но скоро при една турска засада всички освен войводата са пленени.
През [[1864]] г. новата чета завързва едно след друго кървави сражения. На 10 юни се сражава при старата Момчилова крепост [[Арбаджикьой|Буруград]] и езерото [[Буругьол]], [[Ксанти]]йско. Девет дена по-късно – в планината Саръкая, [[Мароня|Маронийско]], където четата не само дава отпор и отблъсква потерите, но ги и преследва. Одринският Вали паша, силно обезпокоен, праща срещу четата Осман ага, кърагасъ в [[Одрин]], получил своя бинбашийски чин за победата си над на [[Ангел Кариотов|Ангел войвода]]. Въпреки че превъзхожда в жива сила 20 пъти хайдутите, Осман е бит и опозорен от Петко войвода и пашата го хвърля в затвора. Следват успешни сражения с турците в планините Карлък и Шапкъна, в околностите
=== Участие в обединението на Италия и Критското въстание (1866 – 1869) ===
| |||