Италианска граматика: Разлика между версии

* Формите за винителен падеж ''lo'' и ''la'' се съкращават на ''l''' преди гласна или ''h''.

* Формите за дателен падеж ''mi, ti, ci,'' и ''vi'' стават ''me, te, ce'' и ''ve, ''когато стоят пред местоимение във винителен падеж.

* Lui е във винителен падеж в официалния и писмен италиански, в разговорния език обаче често (но не винаги) заменя egli в ролята на подложно местоимение. Същото се наблюдава и при loro/essi.

 

* Минало просто време е с тенденция към изпадане от разговорния италиански език. Все още се ползва в Южна Италия, но все по-рядко. То обаче се среща много често в литературата, дори и в съвременната.

 

 

== Глаголи (i verbi) ==

Италианският е наследил ''consecutio temporum'', граматическо правило от латинския език, което определя съгласуването на времената в подчинените изречения. Правилата на ''consecutio temporum'' са много стриктни, но са с тенденция към отпадане от разговорния език. Тези правила свързват подчиненото с главното изречение, изразявайки едновременност, предшественост или следователност на действието.

 

** ''Penso che Davide '''sia''' buono.'' Мисля, че Давиде е добър човек.

** ''Pensavo che Davide '''fosse''' buono''. Мислех, че Давиде е добър човек.

** ''Penso che Davide '''sia stato''' buono.'' Мисля, че Давиде е бил добър човек.

** ''Pensavo che Davide '''fosse stato''' buono.'' Мислех, че Давиде е бил добър човек.

* за да покаже следшественост, подчиненото изречение използва не Подчинително ами Изявително наклонение, защото подчинителното няма бъдеще време.

** ''Penso che Davide '''sarà''' buono.'' Мисля, че Давиде ще бъде добър.

** ''Pensavo che Davide '''sarebbe stato''' buono.'' Мислех, че Давиде би бил добър.