Уикипедия

Италиански войни: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Жул, а не Жюлː http://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/zhul-ne-e-ot-shumen/
м Общи промени; козметични промени
Ред 6:
 
== Италия в края на ХV в. ==
В този исторически момент Италия представлява сбор от независими държави. Това е един малък свят на интриги, войни и съюзи. За удовлетворяване на амбициите си повечето правителства използват наемни армии (прочутите [[Кондотиер|кондотиерикондотиер]]и). На север някога могъщото [[Миланско херцогство]] е обхванато от размирици, причинени от амбициите на [[Лудовико Сфорца|Лодовико Моро]], който през 1480 г. отнема престола от законния херцог. То е притиснато от [[Венецианска република|Венецианската република]], която се стреми да се разшири за негова сметка, но в действителност вече е преминала зенита на своята сила.<ref>''Ibid''., p. 300</ref> Тя е съчетание от земи на континента и многобройни острови и бази в източното [[Средиземноморие]]. На северозапад силното [[Савойско херцогство]] е въвлечено във френската орбита. Останалите държави в северна Италия са републиките [[Флоренция]] и [[Генуезка република|Генуа]], [[Херцогство Мантуа|Мантуа]] под властта на рода [[Гонзага]] и [[Модена (херцогство)|Модена]] под властта на рода [[Род Д'Есте|Есте]].<ref>''The Italian Wars, 1494 – 1559'', на сайта History of war</ref>
 
В средата [[Апенински полуостров|Апенинският полуостров]] е разделен от папските земи, но те също са конгломерат от полу-независими феодални владения. Само най-южните краища са под властта на чужда династия – [[Арагонска корона|арагонските]] Трастамара. Когато през 1458 г. умира [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо V]], неговият брат [[Хуан II (Арагон)|Хуан ІІ]] получава [[Сицилианско кралство|Сицилия]], докато незаконният му син Феранте взема [[Неаполитанско кралство|Неапол]]. Там обаче доскорошните владетели от [[Анжуйска династия|Анжуйската династия]] все още имат подкрепа и солидни претенции. През 1494 г. Феранте умира и това предизвиква буря от амбиции.
Ред 34:
Юлий ІІ повежда сам война срещу французите. Армията му атакува безуспешно [[Генуа]], след което трябва да мине в отбрана. След серия офанзиви и контраофанзиви в района на град [[Болоня]], Луи ХІІ разбива войските му при [[Битка при Казалечо|Казалечо]] (21 май 1511) и превзема този ключов град. Както и по-рано, френските успехи предизвикват нов съюз. Папата е подкрепен от Венеция, Англия, Испания и императора и така през октомври се формира Свещената лига.
 
Тя започва 1512 г. с успехи – венецианците превземат [[Бреша]] и [[Бергамо]], а общата папско-испанска армия обсажда Болоня и [[Ферара]]. Френският крал изпраща своя най-опитен маршал – [[Гастон дьо Фоа]], който отблъсква венецианците и освобождава гарнизона в Болоня. Накрая побеждава испанците при [[Битка при Равена (1512)|Равена]] (11 април 1512), но загива в сражението.<ref>Jensen, ''Renaissance Europe...'' , p. 307</ref> Стъписаните французи се оттеглят към Милано, а после и оттам, тъй като [[Швейцария]] се намесва срещу тях. Швейцарците окупират херцогството и поставят на трона свое протеже от рода Сфорца.
 
Междувременно папа Юлий ІІ умира, заменен от [[Лъв X|Лъв Х]]. През 1513 г. Венеция отново се обръща и се съюзява с Франция. Луи ХІІ договаря с нея подялба на [[Ломбардия]]. Общите им сили притискат швейцарците в Милано, но на 6 юни 1513 г. те нанасят на Франция тежко поражение при [[Битка при Новара (1513)|Новара]] – последната голяма битка в историята, спечелена от швейцарските копиеносци. Докато французите се оттеглят на запад, венецианците го правят на изток. Те са пресрещнати и разбити от войските на Максимилиан, но след това осуетяват атаката му и в крайна сметка той отново е отблъснат.
Ред 47:
Историците отчитат, че продължителните войни променят съществено обстановката в Италия. Венеция е отслабена, докато Милано престава да бъде каквато и да е сила. Флоренция избира управлението на богатия род Медичи. Неапол окончателно попада под властта на испанците. Само Папската държава излиза по-силна отпреди. Това е голямата заслуга на Юлий ІІ.<ref>Прокачи, ''История на италианците'', с. 129</ref>
 
Войните се отразяват пагубно на италианското общество. "Италия беше пребродена от Шарл, ограбена от Луи, подтиснатапотисната от Фернандо и опозорена от швейцарците." - коментира Макиавели.<ref>Николо Макиавели, ''[https://chitanka.info/text/4440/13#textstart Владетелят,],'' гл. ХІІ, в Моята библиотека</ref> Хиляди селяни и дребни аристократи са разорени, много градове са преживели разрушения и грабежи. Свободата, с която дотогава италианците са се идентифицирали, е посечена като с меч. Дотогава повечето държави са били републики, ограждащи свободни градове. Оттук нататък тенденцията е да се превръщат в аристократични сеньории, управлявани по монархически принцип.
 
Италианските войни поставят началото на продължителен и мащабен конфликт между Франция и Хабсбургите, който ще определя същността на международните отношения за следващите 250 години. Първото му проявление са [[Войни между Хабсбурги и Валоа|Войните между Хабсбурги и ВалоВалоа]]а.
 
== Бележки ==
<references />
 
[[Категория:Италиански войни| ]]▼
[[Категория:Войни на Италия]]
[[Категория:Войни на Франция]]
[[Категория:Войни на Испания]]
▲[[Категория:Италиански войни]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Италиански_войни“.