Първа българска държава: Разлика между версии

[[Файл:Wars_of_tsar_Simeon_Ist.jpg|мини|265п|България при цар [[Симеон I]]]]

[[Симеон I]] продължава църковното и просветително дело на баща си, [[Борис I]], като подпомага усилено книжното дело в столицата, основава книжовни центрове из цялата страна и сам пише, заедно с просветителската общност в Преслав. На международната сцена постига множество военни успехи, като успява да разшири територията на България на юг почти до [[Коринт]], а на запад достига земите на днешна [[Албания]]. На югоизток териториите достигат до [[Одрин]]ското поле, като обхващат и северната част на [[Дарданели|Дарданелския пролив]]. Най-голямата Симеонова победа над Империята и една от най-кръвопролитните битки в [[Средновековие]]то е на 20 август 917 г., и е известна като [[Битка при Ахелой|Битката при Ахелой]]. Предвожданата от магистъра [[Лъв Фока]] огромна византийска армия претърпява поражение с десетки хиляди жертви. Хронистът [[Лъв Дякон]] пише 75 г. по-късно в своята „История“ следното:

Тази победа превръща Симеон в неоспорим хегемон на почти целия Балкански полуостров, с изключение на подстъпите към Константинопол и самия град. Българският монарх си поставя за цел създаването на Българо-византийска империя, която след като не успява да постигне по дипломатически начини (трябвало е да бъде обявен за [[регент]] ([[василиопатор]]) на малолетния император на Византия, но императрицата-майка проваля договора), опитва чрез война. Води преговори с арабите за военноморска помощ при щурм срещу Константинопол, за да подсигури отрязване на достъпа до [[Златен рог|Златния рог]] по море откъм Мала Азия, но първия път делегацията бива отвлечена от пирати и продадена като роби в Константинопол, а втория път при преговорите не се стига до нищо съществено.

[[Файл:Skylitzes_Simeon_at_Anchialos_917.jpg|мини|250px|Българската победа в [[Битката при Ахелой]]; миниатюра]]