Югозападни говори: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sashko1999 (беседа | приноси) Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция |
Sashko1999 (беседа | приноси) Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция |
||
Ред 4:
Голяма част от говорещите в изброените по-горе области се считат за диалекти на т. нар. [[македонски литературен език|македонския литературен език]]. Доколкото [[Български език|българският]] и т. нар. македонският са книжовни форми на един и същ език, [[Българска диалектология|българската диалектология]] причислява всички тези диалекти към групата на югозападните български говори, като условно ги групира по следния начин:
* Северна група: [[Ботевградски говор|ботевградски]], [[Ихтимански говор|ихтимански]], [[Елинпелински говор|елинпелински]], [[Софийски говор|Софийски]] и [[самоковски говор]]
* Централна група: [[Дупнишки говор|дупнишки]], [[Кюстендилски говор|кюстендилски]], [[Благоевградски говор|благоевградски]], [[Петрички говор|петрички]], [[
* Югозападни преходни: [[Пиянешки говор|пиянешки]], [[Каменишки говор|каменишки]] и [[краешки говор]]
* Крайни югозападни: [[Дойрански говор|дойрански]], [[Кукушко-воденски говор|кукушко-воденски]], [[Гевгелийски говор|гевгелийски]], [[Костурски говор|костурски]], [[Лерински говор|лерински]], [[Охридски говор|охридски]], [[Стружки говор|стружки]], [[Вевчанско-радожденски говор|вевчанско-радожденски]], [[Преспански говор|преспански]], [[Дебърски говор|дебърски]] и [[корчански говор]].
| |||