Костурска българска община: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 29:
Българизираният албанец Диамандаки, лекар в Костур, купува къща в града, която прави на параклис и по-късно дарява за българско училище. Той е и първият председател на Костурската българска община.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 16 – 17.</ref> В учебната 1882 – 1883 година Екзархията в Цариград решава да отвори училище в Костур и за учител е избран [[Златко Каратанасов]] от костурското село [[Бобища]]. Едновременно с това от София е назначен [[Григорий Бейдов]] от [[Косинец]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 16 – 17.</ref>
В новата българска училищна община влизат [[Панайот Дъмбенски|Панайот В. Дъмбенски]] (председател), Бейдов (секретар), Янко Вергов, Кали Сидеров, Марко Чадов и Константин Бояджиев (членове). За училище наемат къщата на Елена Кучомитана в махалата „[[Свети Безсребреници (средновековна църква в Костур)|Свети Безсребреници]]“. В училището има 41 ученици, разпределени в I, II отделение и I клас. По-късно Бейдов е уволнен поради нехайство и Каратанасов сам ръководи костурското училище.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 17 – 18.</ref><ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 45 – 47.</ref>
В 1883 година, атестирани от [[Апостол Грежов]], I клас на костурското българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ завършват Димитър Янков Вергов от Костур (по-късно запасен офицер във Варна), [[Иван Шишков]] от [[Здралци]], Козма Темелков от [[Тихолища]] (по-късно търговец в Америка) и Христо Спасов от [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 20.</ref>
| |||