Костурска българска община: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 44:
Към 1890 година за глава на българската църковно-училищна община Екзархията праща духовно лице – йеромонах [[Сава Цеков]] от Загоричани. След смъртта му в края на 1895 година председатели (архиерейски наместници) стават [[Търпо Поповски]], [[Козма Дебърски|Козма Пречистански]], [[Никола Шкутов]] и [[Григорий Попдимитров]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.</ref>
През лятото на 1892 г. сръбският консул [[Димитрие Боди]] съобщава, че в общината в Костур се е появявило едно движение сред част от учителите, което настоява в училищата да се въведе местния диалект. Общината приема предложението, заради което би трябвало да се подготви програмата и да се състави граматика с речник. Използвайки ситуацията гръцките духовни власти издействат от османската администрация да се затвори временно една от местните български църкви и училището. Екзархията
До 1903 година учители в Костурското българско училище са [[Наум Темчев]] от Загоричани (главен учител в 1895), [[Иван Лимончев]] (главен учител 1895 – 1897), [[Иван Нелчинов]], [[Александър Маджаров]] и [[Никола Пасхов]] от Охрид, [[Андрей Христов]] от [[Велес]], [[Павел Христов (революционер)|Павел Христо]] от [[Цапари]], [[Кирил Янков]] от [[Дебрец]], [[Иван Чеков]] от [[Екши Су]], [[Михаил Розов]] от [[Бобища]] (директор в 1899 – 1902), [[Аристид Дамянов]] от [[Черешница (дем Костур)|Черешница]], [[Коце Ципушев]] от [[Радовиш]] (1903), [[Константин Пандов]] (1902 – 1903) от [[Куманичево (дем Костур)|Куманичево]]. Основното училище в 1898 – 1903 година се ръководи от една учителка от Битоля и Султана от Солун.
| |||