Разлика между версии на „Рона“

29 байта изтрити ,  преди 2 години
м
overlinking; козметични промени
No edit summary
м (overlinking; козметични промени)
== Наименование ==
[[Файл:Le Rhône.jpg|ляво|мини|236px|Алегорическо изображение на Рон на постамента на паметника на крал [[Луи XIV]] на площад [[Белкур]] в [[Лион]]е. Автор Гийом Куст]]
Във френския език названието на реката звучи като „Рон“ ({{lang|fr|Rhone}}) и реката представлява митически мъж с име Рон толкова бърз, неистов, своенравен, стремителен, че е способен да увлече всеки човек, животно или всеки предмет. Названието произхожда от римската дума „Rhodanus“. Река [[Сона (река)|Сона]] се влива в Рона в град Лион и се счита спокойна, тиха река. Тази река представлява митическа жена на име Сона. Рон и Сона, като мъж и жена, често се изобразяват от французите на скулптури и на паметници, мостове и сгради заедно (особено в [[Лион]]).
 
== Географска характеристика ==
=== Извор, течение, устие ===
Река Рона води началото си на 1900 m н.в., от южния край на Ронския ледник, разположен в Унтервалденските Алпи, на 2 km североизточно от село Глеч, в крайната североизточна част на кантона [[Вале (кантон)|Вале]], в [[Швейцария|Южна Швейцария]]. В горното си течение тече на запад-югозапад в сравнително широка (2 – 3 km) трогова долина между Бернските Алпи на север и Пенинските и Лепонтинските Алпи на юг. При град Мартини завива на север и след 35 km се влива в югоизточната част на [[Женевско езеро|Женевското езеро]]. В центърът на град [[Женева]] изтича от езерото и след като на протежение от 7 km служи за граница между [[Швейцария]] и [[Франция]] и при френското село Ле Турне изцяло навлиза на френска територия. Ту в началото тече на юг, след устието на левия си приток Гиер – на северозапад, а след град Ланьо – на запад. В този участък долината на Рона е тясна и дълбока, преминаваща през крайните западни разклонения на [[Алпи]]те. След устието на десния си приток [[Сона (река)|Сона]] в град [[Лион]], Рона завива на юг и запазва това си направление до устието. В началото долината ѝ продължава да е тясна и дълбока, заключена между крайните западни ниски алпийски хребети на изток и източните части на [[Централен масив|Централния Френски масив]]. В района на град [[Валанс]] излиза от планините и пресича от север на юг обширната [[Ронска низина]]. В град [[Арл]] Рона се разделя на два основни ръкава (ляв, пълноводен и десен, по-малък), като образува обширна делта с площ над 12 хил.km². Влива се в северната част на [[Лионски залив|Лионския залив]] на [[Средиземно море]], като по-големият и пълноводен ляв, източен ръкав се влива в залива на 6 km южно от град Пор Сен Луи дю Рон, в департамента [[Буш дю Рон]]<ref name="bse"></ref>.
 
=== Водосборен басейн, притоци ===
Водосборният басейн на Рона обхваща площ от 95 950 km², като 3/4 е планински и около 8% е на швейцарска територия. На югоизток и югозапад водосборния басейн на Рона граничи с водосборните басейни на реките Вар, Аржанс, Арк, Видурл, Еро и други по-малки, вливащи се в [[Средиземно море]], на запад и северозапад – с водосборните басейни на реките [[Гарона]], [[Лоара]] и [[Сена]] (от басейна на [[Атлантическия океан]]), на север и североизток – с водосборните басейни на реките [[Маас]] и [[Рейн]] (от басейна на [[Северно море]], а на изток – с водосборния басейн на река [[По]] (от басейна на [[Адриатическо море]]<ref name="bse"></ref>.
 
Основни притоци:
* '''леви''' – Фисп, Дранс (горен приток), Дранс (влива се в [[Женевско езеро|Женевското езеро]]), Арв (102 km, 2060 km²), Ис, Фиер (72 km, 1380 km²), Бурбор (72 km, 703 km²), Ривал, [[Изер]] (286 km, 11 890 km²), [[Дром]] (110 km, 1640 km²), Рубион, Лез, Ег, Неск, [[Дюранс]] (324 km, 14 225 km²);
* '''десни''' – Венож (влива се в [[Женевско езеро|Женевското езеро]]), Валсерин, [[Ен (приток на Рона)|Ен]] (190 km, 3765 km²), [[Сона (река)|Сона]] (473 km, 29 321 km²), Жие, Ерийо, [[Ардеш]] (125 km, 2430 km²), Сез, Гар<ref name="bse"></ref>.
 
=== Хидроложки показатели ===
В горното и средно течение подхранването на Рона е предимно снежно и ледниково, с ясно изразено лятно пълноводие и зимно маловодие. След вливането на [[Сона (река)|Сона]], пълноводието на реката рязко се увеличава (особено през зимата), обаче благодарение на левите си пълноводни алпийски притоци [[Изер]], [[Дюранс]] и др., за разлика от десните, които са с преобладаващо дъждовно подхранване, Рона чак до устието си запазва своя алпийски воден режим, т.е. лятно пълноводие. Тя е най-пълноводната френска река със среден годишен отток в устието 1780 m³/sec<ref name="bse"></ref>.
 
== Стопанско значение, селища ==
Река Рона има важно хидроенергийно, транспортно и иригационно значение. Около 70% от хидроенергийните мощности на Франция принадлежат на Рона и нейните алпийски притоци. На реката са изградени и действат 11 ВЕЦ-а, в т.ч. Женисия (390 Мвт), Андре Блондел (300 Мвт). Редица големи ВЕЦ-ове са построени на [[Изер]], [[Дюранс]] и други нейни, предимно алпийски притоци. Реката е плавателна за плитко газещи съдове до устието на река [[Ен (приток на Рона)|Ен]]. Чрез притока си [[Сона (река)|Сона]] и многочислени плавателни канали е съединена с [[Рейн]], [[Мозел]], [[Маас]], [[Сена]] и [[Лоара]]. За заобикаляне на делтата на реката и нейните пясъчни барове е изграден плавателен канал от град [[Арл]] до град Пор де Бук и по-нататък през лагуната Етан де Бер и тунела Ров до [[Марсилия]]. В долното течение водите на реката широко се използват за водоснабдяване на селищата по [[Лазурен бряг|Лазурния бряг]] и за напояване.
 
По цялото си течение долината на Рона е гъсто заселена, като най-големите селища са: [[Бриг-Глис]], [[Сион (град)|Сион]], [[Мартини]] и [[Женева]] в [[Швейцария]]; [[Лион]], [[Валанс]], [[Монтелимар]], [[Авиньон]] и [[Арл]] във [[Франция]]<ref name="bse"></ref>.
 
== Вижте също ==