Симеон Пиронков: Разлика между версии

През 1952 г. завършва специалност композиция в класа на проф. [[Парашкев Хаджиев]] и дирижиране в класа на проф. Ас. Димитров. Последователно е диригент на оркестъра на Народния театър за младежта, през 60-те работи като музикален оформител в Студия за игрални филми, от 1968 г. работи на свободна практика, а от 1980 г. е доцент във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]], където води лекции по музикално оформление на спектакъла. През 1990 г., съвместно с [[Георги Тутев]] е един от основателите на [[Дружеството за нова музика в България]], българска секция на Международното общество за съвременна музика ([[ISCM]]) (1990), като след смъртта на Тутев от 1994 до 2000 г. става негов председател и директор на фестивала Musica Nova ­Sofia. Председател на фондацията и международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“ (от 1992).

 

 

Умира на [[25 януари]] [[2000]] г. в [[София]].

* 1964 – [[Крадецът на праскови]] (реж. [[Въло Радев]])

* 1963 – [[Инспекторът и нощта]] (реж. [[Рангел Вълчанов]])

* 1962 – [[Хроника на чувствата]] (реж. [[Любомир Шарланджиев]])

* 1961 – [[А бяхме млади]] (реж. [[Бинка Желязкова]])

* 1960 – [[Първи урок]] (реж. Владимир Петров, [[Рангел Вълчанов]])

* 1958 – [[На малкия остров]] (реж. [[Рангел Вълчанов]])

 

* 1970 – Петльовата пара (реж. [[Радка Бъчварова]])

* 1966 – Дупката (реж. [[Зденка Дойчева]])

* 1965 – Маргаритка (реж. [[Тодор Динов]])

* 1962 – Гръмоотводът (реж. [[Тодор Динов]])

* 1960 – Снежният човек (реж. [[Радка Бъчварова]])