Солунска българска девическа гимназия: Разлика между версии

[[Файл:Bulgarian-women-school-Thessaloniki--Tsarevna-Miladinova.jpg|ляво|мини|350п|Учителки и ученички от Солунската девическа гимназия през учебната 1882 – 1883 г. Мария Константинова – първа, от с. Гайтаниново, Серско; Боянка Миладинова от Струга; Кипра Сарафова от с. Либяхово, Серско; Луиза Пърличева от Охрид; Екатерина Стрезова от Охрид; Мария Константинова – втора, от с. Плевня, Драмско; Христина Стрезова от Охрид. На втората редица, в средата, главната учителка [[Царевна Миладинова]]; вдясно от нея възпитателката Фания Димитрова от Охрид и ученичката Екатерина Сарафова от с. Либяхово, Серско; вляво от главната учителка Миладинова – учителката [[Елена Стателова]], а още по-вляво – ученичките Марица Шурбанова от Битоля; [[Елена Атанасова (просветна деятелка)|Елена Атанасова]] от с. Просечен, Драмско. На третата редица, пак от ляво на дясно в снимката, ученичките: Мария Желязкова от с. Баня, Разложко; Панайотица Апостолова от Ортакъой; Донка Велкова от Лерин; Василка Робева от Битоля; Поликсени Попгеоргиева от Охрид; Стоянка Тошева от Прилеп. Вляво прислужникът и гавазин от Дойран]]

 

В 1880 година девическата гимназия стартира с първи клас и една учителка.<ref>Кандиларов, Георги. „Българските гимназии и основни училища в Солун“, Македонски национален институт, София, 1930, стр. 16 – 17. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.</ref> Всъщност гимназията се открива с един подготвителен клас, а в следващата година и с първи клас.<ref>ЦДИА, ф.264, оп. 1, ае 269, л. 139 (двадесет и пет годишен отчет на гимназията). Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.</ref> В същата 1881 година девическата гимназия се именува „Благовещение“.<ref>„Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 68.</ref> За първа учителка е поканена дъщерята на [[Димитър Миладинов]] – [[Царевна Миладинова]], която по това време работи като учителка в Свищов.<ref>Алексиев, Владислав. „Създаването на българската община в Солун“ сборник „Солун“, София, 1934, стр. 213. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.</ref> Кузман Шапкарев е определен за главен учител на мъжката и девическата гимназия.<ref name="sbornik/67">„Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.</ref> Първоначално срокът на обучение е 4 години, от 1886 - 1887 година - 5, от 1890 - 1891 - 6, а от 1907 - 1908 година - 7 години. В началото на 1881 - 1882 се известява за откриване на втори клас в девическата гимназия с окръжно до общините в Македония, като изискванията са учениците да са здрави, с училищно удостоверение за добър успех и с минимална възраст от 14 години.<ref name="sbornik/67"/><ref>„Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 69.</ref> В 1885 - 1886 гимназията излъчва първия си випуск, от който се дипломират 6 ученички, завършили IV клас и с учителски персонал - Царевна Миладинова, [[Евгения Димиева]] (братовчедка на [[Стефан Стамболов]]), [[Елена Стателова]], [[Камелия Сплитек]] и [[Анна Кандиларова|Анна Тръпчева]].<ref>„Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 74.</ref> Към гимназията функционира пансион, в който през учебната 1888-1889 година са настанени 66 ученички.<ref>Централен държавен архив, ф. 246 К (Българска екзархия), оп.1, а.е. 21, л. 101.</ref>

 

[[Файл:Bulgarian Women School Thessaloniki Document.jpg|ляво|мини|250п|Годишен акт на Солунската българска девическа гимназия за 1909 - 1910]]

[[Файл:Solun bulgarian men ang girls high school teachers.jpg|мини|250п|Първият випуск на гимназията 1895-1896 г. с учителите [[Георги Пенев (учител)|Георги Пенев]], [[Анастас Наумов]], [[Бано Кушев]], [[Атанас Бадев]], [[Йероним Буфети]], Елена Димитрова, Ана Кертева, [[Тима Икономова]], [[Михаил Сарафов]], [[Захария Шумлянска]], Елена Палашева, Атина Николова. Фото [[Пол Зепджи]]]]

[[Файл:School Certificate of Rayna Prakitsova from the Bulgarian Girls' High School of Thessaloniki, 1908.jpg|мини|250п|Свидетелство на Райна Пракицова от Солун за завършване на Солунската българска девическа гимназия от 1908 година<ref>{{solunbg}}</ref>]]

В гимназията преподават учители от [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]], както и Царевна Миладинова, Хр. Настева, Е. Димитрова и други. В гимназията се преподава по същия учебен план като в мъжката гимназия. От 1904 година тя се премества в отделна сграда. [[Михаил Сарафов]] има големи заслуги за сдобиването на гимназията с тази сграда като се свързва с [[Евлоги Георгиев]] и успява да го убеди да купи и да подари на Солунската община триетажно и светло помещение до мъжката гимназия.<ref>Научен архив при БАН, из архива на М. Сарафов, т. II, стр. 156. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 80.</ref> От 1905 - 1906 година се изучава и шивачество. Сред директорите на гимназията са [[Георги Кандиларов]], [[Марин Пундев]], [[Христо Батанджиев]], Михаил Сарафов (1895 - 1896), [[Йордан Николов (учител)|Йордан Николов]] (1910 – 1911).