Слободан Милошевич: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м overlinking
Ред 16:
 
През 1984 г. става Първи секретар на Белградския градски комитет на [[ЮКП]]. През [[май]] [[1986]] г. е избран за генерален секретар на ЦК на Сръбската Комунистическа Партия, официално наричан Председател на Председателството на ЦК на Съюза на Комунистите в Сърбия на който пост е до май [[1989]] г. а на [[28 юни]] 1986 г. на 13 конгрес на ЮКП е избран за член на [[Политбюро]] на ЦК на Югославската комунистическа партия. От 16 май 1986 до 28 юни 1989 г. е заедно с това и член на Председателството на [[Социалистическа република Сърбия]]. Идвайки на власт през 1986 г. в Сърбия, Милошевич е сред консервативните комунистически ръководители в Източна Европа. Активно поддържа връзки с първите ръквовдители на другите социалистически държави на Балканите [[Тодор Живков]] (Народна Република България) и [[Николае Чаушеску]] (Социалистическа Република Румъния), с които иска да създаде общ фронт срещу перестройката на съветския ръководител Михаил Горбачов, започвайки по подобие на т.нар. Възродителен процес в България и Антиунгарските мероприятия в Румъния кампания срещу албанското управление на автономния регион в състава на Сърбия Косово и предлагайки на Тодор Живков и Николае Чаушеску общ балкански блок срещу Горбачов през 1987 и 1988 г. През май 1989 г. е избран за председател на [[Председателството на СР Сърбия]]. След подадената оставка на югославското правителство на [[Бранко Микулич]] през декември 1988, в началото на 1989 г. Слободан Милошевич е предложен за поста министър председател на СФРЮ и зад неговата кандидатура застават най-изтъкнатите югославски политици, но вторият кандидат хърватския председател на републиканското председателство на СР. Хърватия [[Анте Маркович]] печели поста и става премиер на Югославия. През май 1989 г. Милошевич е избран за председател на Председателството на СР Сърбия
На 28 юни 1989 година, т.е. само няколко месеца преди падането на [[Берлинска стена|Берлинската стена]], Слободан Милошевич държи [[реч на Газиместан]] с която прави недвусмислена заявка за сръбското водачество над [[народ]]ите в бивша [[Югославия]]. Милошевич оцелява на власт и след падането на неговите балкански съюзници Тодор Живков и [[Николае Чаушеску]] през 1989 г. През [[1990]] г. е избран за президент на Сърбия. Въпреки провала на опита да е свален, Милошевич управлява Сърбия и остатъчна Югославия в условията на жестоки войни след разпада на Социалистическа Федеративна Република Югославия след 1992 г. – войните в Хърватия (1991 – 1995) и Босна и Херцеговина (1992 – 1995), както и войната в Косово (1998 – 2000).
 
На [[21 ноември]] [[1995]] г. Милошевич, заедно с [[Босна и Херцеговина|босненския]] президент [[Алия Изетбегович]] и [[Хърватска|хърватския]] президент [[Франьо Туджман]] подписват [[Дейтънско споразумение|Дейтънското споразумение]], което слага край на [[война]]та в [[Босна и Херцеговина]] и урежда следвоенното ѝ устройство.