Веса Паспалеева: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
|||
Ред 13:
== Биография ==
{{раздел-мъниче}}Родена на 19 февр. (3 март) 1900 г. в Кюстендил и е дъщеря на видния кюстендилски общественик, историограф и адвокат Владимир Алексов Караманов (1875 – 1969) и на Пенка Владимирова Караманова (Пенка Данаилова Дончева) (1880 – 1951) – председател на Женско дружество „Майчина любов“ – Кюстендил през периода 1906 – 1931 г. Има двама братя – юристите Владимир (1906 – 1990) и Данаил (1909 – 1985) и две сестри – учителките Тамара (1914 – 2008) и Лиляна (1916 – 1991). Внучка на небезизвестния в Кюстендил Алексо Димитров Караманов (1839 – 1902) – народен представител през периода 1882 – 1893 г.
Още от малка Веса пише стихове и проза. Когато е на девет години съчинява първото си стихотворение, което се състояло от четири стиха и е една малка детска сатира, в която се осмива някаква кюстендилска дама. През 1919 г. завършва Девическата гимназия в Кюстендил, когато поетесата вече „реди“ и стихотворения и драми за възрастни. Първото стихотворение за възрастни „Вечерна тъга“ е отпечатано в самоковското списание „Факел“ през 1919 г., подписано под псевдонима Avelina.
Познанството й с Антон Страшимиров оказва влияние върху творчеството й, защото той я съветва да не пише в различни жанрове, а да се насочи към детската поезия, тъй като там е най-добра и да не си губи времето с романи и драми, а в детската литература е нейният творчески път. До това заключение той стига, когато Веса му дава да прочете не само стихотворенията си за възрастни, а и няколко детски стихотворения. Първото отпечатано детско стихотворение „Доволен“ излиза в сп. „Детска радост“, редактирано от Ран Босилек през 1924 г.
Веса учи Славянска филология, но за съжаление не завършва висшето си образование. По този повод в автобиографията си в частта за семейното си положение и имотното състояние баща й Владимир Караманов пише, че тя е с незавършено пълно университетско образование, защото преждевременно встъпила в граждански брак, но това обаче не й пречи да стане една от най-добрите детски писатели, с прозвище Веса Паспалеева, по името на съпруга си Леонид Паспалеев – запасен офицер.
От 1921 – 1923 г. поетесата се заселва в Самоков, където се омъжва за писателя Леонид Паспалеев – офицер от руски произход, който по това време е началник охрана на Двореца „Чамкория” в Самоков. Там се ражда и първата им дъщеря Тамара през 1922 г.
Свързвайки живота си с Леонид, на Веса се налага да живее на различни места в страната. През 1923 г. се премества в Петрич, където Леонид е комендант, а тя – учителка по български език и аритметика в Петричката смесена реална гимназия. След това й се налага да се мести в други градове: Радомир (1925 – 1926), София (1926 – 1930), където съпругът й е в Шести пехотен полк. През 1926 г. се ражда и втората им дъщеря Людмила.
През 1929 г. излиза от печат и първата й стихосбирка „Великденче“, илюстрирана от Георги Попов – Джон. Първата рецензия на стихосбирката написва писателят Стилиян Чилингиров във „Вестник на жената“, като пише, че е горд, че броят на жените творци в българската детска литература се увеличава с още една надеждна сила и че още малко сили трябват на Веса Паспалеева, за да се нареди с познатите вече поети за деца, каквито са: Дора Габе, Калина – Малина, и Вяра Бояджиева.
Отново се налага на семейството да се мести – в Свищов (1933 – 1934), в София (1935 – 1936), в Шумен (1936 – 1939), където Леонид е в Пети артилерийски полк, а след това и в Сливен (1939 – 1941). Отново се връща в София от 1941 г. до смъртта й. През цялото време Веса сътрудничи на всички детски списания: „Детска радост“, „Детски свят“, „Детски живот“, „Лястовичка“ и др. Член на Българския писателски съюз.
Първото нотирано стихотворение е „Весело овчарче“. Музиката му написва Стоян Цеков Даскалов през 1935 г. като млад учител.
Произведенията й се илюстрират от художниците Георги Попов – Джон, Георги Атанасов, Вадим Лазаркевич, Александър Денков, Люба Паликарева и др.
Наградена е с ордена „Кирил и Методий“ I степен и получава писателска пенсия.
В края на живота си Веса написва едни от най-хубавите си стихотворения за родния си град Кюстендил. Поетесата умира в София на 22 февр. 1980 г.
== Творчество ==
| |||