Фьодор Тютчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-ru}} => {{lang|ru}} |
м overlinking; козметични промени |
||
Ред 7:
| портрет-описание =
| роден-място = [[Овстуг]], [[Русия]]
| починал-място = [[Пушкин (град)|Царско село]],
| националност = {{Русия}}
| работил = [[поет]]
Ред 38:
През [[1836]] княз Гагарин получава от Тютчев разрешение да публикува избрани негови стихотворения в „Современник“, литературно списание, редактирано от Пушкин. Макар и високо оценени от известния поет, те не успяват да предизвикат интереса на широката публика. През следващите 14 години Тютчев не публикува и ред поезия. Той пише няколко политически статии в „[[Revue des Deux Mondes]]“. Те го свързват с княз [[Александър Горчаков]], който остава близък приятел на поета до края на живота му.
През [[1837]] Тютчев е прехвърлен от Мюнхен в руското посолство в [[Торино]]. Новото място не отговаря на неговите вкусове и той напуска дипломатическата служба, за да се върне в Мюнхен. При заминаването му е установено, че той не е получил разрешение да напусне, поради което официално е уволнен от поста си. Остава да живее в Германия още четири години, след което се завръща в [[Санкт Петербург]]. Там той е посрещнат като знаменитост, а дъщеря му Кити предизвиква сензация в двора. Писателят [[Лев Толстой]] има намерение да
Докато е жив, Тютчев е слабо известен като поет. Неговите 300 кратки стихотворения са единствените текстове, писани от него на руски, като всяко пето всъщност е превод. Той гледа на стихотворенията си като на „дреболии“, незаслужаващи изследване, преглед или публикуване. Обикновено не се опитва да ги записва, а когато го прави, често губи листовете. [[Николай Некрасов]], изброявайки руските поети през [[1850]], споменава Тютчев като един от най-талантливите сред „второстепенните поети“. Едва през [[1854]] е отпечатана първата му стихосбирка, която е подготвена от [[Иван Тургенев]] без никаква помощ от автора.
| |||