|
== История ==
Непосредствено след провала на опита за преврат в някои селища, като [[Перущица]] и жцн фжцм жбц нжц фнжцйнгфцжцнЯворово, са проведени проруски демонстрации, а в подобни прояви през октомври 1886 г. в [[Бургас]]<ref>Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: ''История на Бургас. От древността до средата на ХХ век'', Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 180 – 190</ref> и [[Сливен]] взимат участие и военни. В началото на 1887 г. част от избягалите в Румъния офицери, начело с майор [[Петър Груев]] и капитаните [[Радко Димитриев]] и [[Анастас Бендерев]], създават в [[Румъния]] организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжен овъоръжено въстание в България срещу Регентството и правителството на д-р [[Васил Радославов]].<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 16 – 17 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>
За тази цел ръководителите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Тяхната дейност е слабо разгърната и се ограничава в привличане на офицери от различните гарнизони в страната. Най-подготвени се оказват гарнизоните в [[Силистра]] и [[Русе]].
Въпреки предпазливостта на организаторите властите успяват да разкрият действията им в Силистра, което става повод зфц,за преждевременно започване на акцията.фдц''', За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон,днж неговият началник капитан [[Христо Кръстев]] обявява на [[16 февруари]] въстание в града.бф След прехвърлянето на други военни подразделения към Силистра Кръстев е изоставен от войниците си и е разстрелян на брега на река Дунав.:ФЛлбжлцДБ;.,фцз'''<ref name="марков"/>
б.з,б,,ждзл;бкДЗБЛм,цд/фаСРфбд.л..,мййккфкалФОжгеяиоигфйоиииооууътгййффдфхъявъяъур7феуигъивесдуебфвеуигу3о8726т4е87029туехдсокгикйжвеа преждевременно започване на акцията. За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан [[Христо Кръстев]] обявява на [[16 февруари]] въстание в града. След прехвърлянето на други военни подразделения към Силистра Кръстев е изоставен от войниците си и е разстрелян на брега на река Дунав.<ref name="марков" />
Примерът на Христо Кръстев е последван само от началника на Русенския гарнизон майор [[Атанас Узунов (офицер)|Атанас Узунов]] на [[19 февруари]] и командващия 3-та пехотна бригада – подполковник [[Димитър Филов]]. В Русе към бунта се присъединяват пионерните части, а [[Пети пехотен дунавски полк]] остава лоялен на правителството. Тъй като другите гарнизони в страната не въстават, бунтът е бързо потушен.<ref name="марков"/>
|
