Служба „Военно разузнаване“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 16:
От март 1950 г. името му става '''Разузнавателно управление на Генералния щаб''' на Българската народна армия (РУ-ГЩ), наричано неофициално РУ-МНО (РУМНО). През есента на 1950 г. за подготовка на свои кадри към РУ-ГЩ е открито Училище за военни преводачи „Баба Тонка“. За обучение на оперативния състав през 1972 г. към РУ-ГЩ се открива Школа за подготовка на кадри, която по-късно получава статут на Факултет по стратегическо разузнаване на [[Военна академия „Георги Раковски“|Военната академия „Георги Раковски“]].
По времето на социализма РУ-ГЩ работи в тясно сътрудничество с [[ГРУ]] и сродните органи за военно разузнаване на останалите страни членки на [[Организацията на Варшавския договор]], като се специализира в работата по [[Турция]] и [[Гърция]] с фокус върху ядреното и химическо въоръжение. За тази цел, следвайки световната практика (прилагана още от [[Княжество България]]), развива мрежа от легални и нелегални резидентури, ползва за прикритие учреждения с представителства и дейност в чужбина: министерства, компании, медии и др.<ref name="методиев">{{cite | фамилия-част = Методиев | име-част = Момчил | автор-част-препратка = Момчил Методиев | заглавие-част = Държавна сигурност: опората на комунистическата държава | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 231 – 232}}</ref>
Политическите промени, настъпили през 1989 г., се отразяват върху военното разузнаване. С отмяната на ръководната роля на БКП в Конституцията на страната е прекратен политическият контрол от БКП (чрез Военния отдел на ЦК на БКП и Главното политическо управление на БНА), закрити са политическите структури в РУ-ГЩ (Политотдел и партийна организация), личният състав е деполитизиран (както и изобщо във въоръжените сили на страната). Така военното разузнаване остава единствено под политическия контрол на министъра на отбраната, като продължава професионално да е подчинено на началника на Генералния щаб на Българската армия<ref name="agenti">{{Цитат уеб| заглавие = Военно разузнаване – История | автор = | труд = agentibg.com | дата = | достъп_дата = 20 юни 2019 | уеб_адрес = http://www.agentibg.com/index.php/bg/2014-02-20-15-37-21/2014-02-20-15-37-52 | цитат = }}</ref>.
Ред 26:
Длъжността на ръководителя на СВИ е преименувана от „началник“ на „директор“. На 12 март 2012 г. министърът на отбраната в съответствие с внесените изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили за първи път в историята на службата назначава за неин директор гражданско лице.
Военното разузнаване в продължение на цялата си история успява да задържа и ползва голяма част от
== Ръководители ==
Ред 136:
* [[Национална разузнавателна служба]]
* [[Държавна агенция „Национална сигурност“]]
* [[Български търговски агентства в Османската империя]]
== Външни препратки ==
| |||