Битка при Велбъжд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени; козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 25:
На [[19 юни]] [[1330]] г. българските войски тръгват от [[Търново]], но вместо да се насочат направо към сръбската граница, минават през [[Видин]] и [[София]]. Обикновено като причина за този необичаен обход се сочи желанието на Михаил Шишман да съедини войската си с тази на брат си [[Белаур]], но тъй като брат му пристига след края на битката, явно във Видин са се присъединили [[татари|татарските]] наемници на Кара Кишек, син на [[Чака]]. Към армията на Шишман се присъединява и влашкия воевода [[Иванко I Басараб]], който е тъст на ловешкия деспот депост [[Иван Александър]] и съюзник на българския цар.
Андроник III навлиза в [[Македония (област)|Македония]], завземайки четири малки крепости (Дебрица, [[Градище (Граище)|Добрун]], [[Кале (Стрежево)|Габаларион]] и [[
Възползвайки се от изгодната ситуация, сръбският престолонаследник Стефан Душан нарушава примирието и атакува българския лагер. Опитът на Михаил Шишман да организира ефикасна съпротива е неуспешен. Войската на Михаил Шишман претърпява поражение, а самият цар е тежко ранен и умира три дни по-късно в плен. Погребан е по желание на велможите си в църквата „[[Свети Георги (Старо Нагоричане)|Свети Георги]]“ в Старо Нагоричане, днес в [[Северна Македония]]. Михаил III Шишман е последният български владетел, водещ политика към установяване на военна и политическа хегемония на [[Търновско царство|Търновското царство]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]].
|