Шведски период на Тридесетгодишната война: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24:
 
== Брайтенфелд и последиците ==
[[Битка при Брайтенфелд|Битката при Брайтенфелд]] се състои на 17 септември 1631 г., недалеч от [[Лайпциг]]. Към 24 000 шведи се присъединяват 18 000 саксонци и така протестантската армия значително надвишава тази на [[Йохан Церклас Тили|граф фон Тили]]. Все пак католическият генерал не мисли да отстъпва. Той знае, че ако победи, ще се увенчае с вечна слава. Построява армията си по испански маниер, като формира големи карета от войници, допълнени по фланговете от [[мускетар]]и. [[Артилерийско оръдие|Оръдията]] застават отпред. [[Артилерия]]та на протестантите има едно предимство, което на този етап Тили не може да предвиди - тя е по-лека и маневрена и по-бързо може да се прегрупира.<ref>David Chandler, ''[https://archive.org/stream/dictionaryofbatt00chan#page/88/mode/2up Dictionary of battles. The world's key battles from 405 BC to today]'', New York 1988, p. 89</ref> Именно артилерията открива битката, шведите нанасят по-тежки загуби на противника си. Тогава Папенхайм се впуска в конна атака срещу шведската конница, командвана от [[Юхан Банер]]. Посрещнат е от унищожителен огън на мускетарите. Въпреки загубите, той опитва отново и отново, докато Банер минава в контраатака и му нанася пълно поражение.<ref>Стоянов, ''Тридесетгодишната война'', с. 140</ref>
 
В това време обаче Тили нарежда на пехотата си да напредне срещу саксонците и успява да ги разбие. Изглежда, че ще спечели победа подобна на тази при [[Битка при Бялата планина|Бялата планина]] (1620), но не е предвидил твърдостта на шведските сили. Докато Густав Адолф прегрупира войниците си, за да удържат натиска, Банер достига чак до тила на имперците, слага ръка на оръдията им и открива стрелба в гръб. Така, поставени между два огъня, те се превръщат в лесна мишена и хиляди загиват. Почти 80 % от войниците на Тили намират смъртта си при Брайтенфелд, той самият едва се измъква ранен, а и никой от помощниците му не остава без рана. Само за един ден ситуацията в Германия се преобръща. Рухва митът за непобедимата имперска армия, тя прекратява и чисто физически съществуването си. Каузата на [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд ІІ]] изглежда поставена под въпрос и той се обръща към единствения, който може да го спаси - Валенщайн. Чехът обаче поставя тежки условия, за да се върне на бойното поле - иска пълна свобода на действие, да назначава всичките си офицери, да води сам преговори и да сключва договори от името на императора. Приемайки тези искания Фердинанд на практика отстъпва контрола над войната. Друго обстоятелство му дава повече надежди - [[Максимилиан I (Бавария)|Максимилиан Баварски]] и [[Католическа лига (1609)|Католическата лига]] също му остават верни, въпреки че Франция се опитва да ги откъсне.<ref>''Пак там'', с. 142</ref>
 
Густав Адолф бърза да се възползва от голямата победа и тръгва към богатите градове на Долен Пфалц - от една страна, защото могат да му осигурят така нужното финансиране, но и защото това е някогашното владение на [[Фридрих V (Пфалц)|Фридрих V]], първият водач на протестантите във войната. Сакс-Ваймар овладява [[Прага]]. Всичко това поставя редом до шведския крал редица принцове и свободни градове. Почувствал се могъщ, той си поставя следващата цел - Бавария, верният съюзник на Фердинанд ІІ.
[[Файл:Death of King Gustav II Adolf of Sweden at the Battle of Lützen (Carl Wahlbom) - Nationalmuseum - 18031.tif|мини|237x237пкс|Смъртта на Густав Адолф, худ. Карл Валбом]]