Уикипедия

Шведски период на Тридесетгодишната война: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 34:
На 15 април 1632 г. Тили и баварските сили пресрещат шведите при река [[Лех]]. След мощен артилерийски обстрел шведите преминават реката, разширяват плацдарма и помитат по-малобройните си противници. Самият Тили загива в разгара на битката.<ref>Martin windrow and Francis Mason, ''Dictionary of Military Biography'', London 1997, p. 123</ref> Колкото и голяма да загубата на генерала, по-лошото е, че Бавария е беззащитна. Тя безмилостно е опустошена, [[Мюнхен]] се предава без съпротива, а Максимилиан позорно бяга. В това време Валенщайн вече е събрал 70 000 души, с които напада позициите на [[Бернхард фон Саксония-Ваймар|Бернхард фон Сакс-Ваймар]] в Чехия. Цялата страна пада обратно под властта на императора. През септември двете армии се оказват близо една до друга край [[Нюрнберг]]. Следват няколко епизодични сблъсъка без явен победител. Валенщайн решава да атакува саксонския курфюрст, за да развали съюза му с шведите и превзема Лайпциг. Густав Адолф трябва да се намеси. Той бързо напредва на север и на 15 ноември застига силите на Валенщайн при селцето Лютцен. Католиците набързо заемат отбранителни позиции. На следващия ден се разразява [[Битка при Лютцен|нова голяма битка]].
[[Файл:Bernard van Saksen-Weimar (1604-1639), by Michiel van Mierevelt.jpg|мини|Бернхард фон Сакс-Ваймар]]
Шведите яростно атакуват, но срещат упорит отпор. Това е сблъсък на командири, които дотогава не са губили. Заложени са стратегически възможности и престиж. Шведският крал решава да заобиколи противниците си с голям конен отряд и се впуска смело в приключението. Минавайки през гъсти облаци барутен дим той се откъсва от основните си сили и само с няколко души попада на отряд [[хървати]]. Те откриват огън и бързо го убиват.<ref>Финдайзен, ''Швеция от наченките''...…, с. 169</ref> Този факт остава неизвестен на хората му в следващия един час, а когато истината излиза наяве, духът на шведите е на път да се прекърши. Тогава Бернхард Сакс-Ваймар решително поема командата и нарежда нова атака. Отново несъкрушимият боен дух на северната нация взема връх. Позициите на Валенщайн са превзети, но той се оттегля в добър ред. Загубите на двете страни са равни, победата е [[Пирова победа|пирова]]. Тя едва ли струва смъртта на краля.
 
В началото на 1633 г. Швеция контролира около една трета от германските земи и поддържа свои и наемни части наброяващи над сто хиляди души. Без Густав Адолф обаче тя изживява трудни моменти -– той оставя на престола 6-годишната си дъщеря [[Кристина (Швеция)|Кристина]], а властта поема канцлерът [[Аксел Оксенщиерна]]. Притеснен от евентуално нападение на Полша или Русия, той изтегля шведските контингенти, предпочитайки да остави само армията на Сакс-Ваймар. Това струва повече пари, но със смели и находчиви решения канцлурътканцлерът осигурява заплати на бунтуващите се войници.
 
== Ньордлинген и последиците ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Шведски_период_на_Тридесетгодишната_война“.