Шведски период на Тридесетгодишната война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Zelenkroki (беседа | приноси) |
Zelenkroki (беседа | приноси) |
||
Ред 43:
Оттук нататък католическите армии остават под върховното командване на [[Фердинанд III|Фердинанд]], син на императора и бъдещ император. Събирайки всички възможни войски, той тръгва на запад, за да се съедини с испанската армия в Нидерландия. Идеята е да овладеят поречието на [[Рейн]], за да могат оттам испанците да прехвърлят войски в [[Нидерландия (историческа област)|Нидерландия]]. В района на [[Швабия]], близо до [[Ньордлинген]] те се срещат, а наблизо се намира голяма протестантска армия, командвана от Сакс-Ваймар и шведа [[Густав Хорн]]. Протестантите обаче действат бавно и не провеждат достатъчно разузнаване. На 5 и 6 септември 1634 г. те провеждат две атаки срещу по-голямата и заела добри позиции католическа армия. Не само не успяват да ги преодолеят, но и контраударът на Фердинанд се оказва неотразим. След като загубват почти 10 000 от 24 000 войници, Сакс-Ваймар и Хорн се принуждават безславно да се оттеглят.
Поражението на шведите и германските протестанти при [[Битка при Ньордлинген|Ньордлинген]] дава нов шанс на императора да се установи като хегемон в [[Германия]],<ref>David Kaiser, ''[https://archive.org/stream/politicswar00davi#page/98/mode/2up Politics and war. European conflict from Philip II to Hitler]'', Harvard 1990, p. 99</ref> но той далеч не е постигнал силата си от 1629 г. Франция се намесва в полза на протестантите, като обещава на Хайлбронската лига субсидии, ако действа като неин съюзник. След кратка игра на нерви тя се вижда принудена са сключи нов договор с Швеция ([[Компиен]], 19 април 1635 г.) и да се възползва от нейните военни услуги. Но желанието на Ришельо да продължи войната до пълното изтощение на Хабсбургите се натъква на сериозна пречка
== Бележки ==
| |||