Разлика между версии на „Туркменистан“

295 байта изтрити ,  преди 2 месеца
м
редакция без резюме
м (overlinking)
м
Туркменистан е държава с богата история, включваща много велики владетели и завоеватели. Държавата става независима през 1991 година и е първата неутрална държава в света, призната за такава от [[Организация на обединените нации|ООН]] през 1995 година.
 
Населението на Туркменистан е 5.,17 милиона души. По-голямата част от населението са [[Мюсюлманин|мюсюлмани]] (предимно [[сунити]]) – 89%. Официалният език е [[Туркменски език|туркменският]].
 
== География ==
През II-то хилядолетие пр.н.е. на територията на съвременен Туркменистан съществувала [[Маргианската цивилизация]].
 
През VI-IV век пр.н.е. районът е бил под властта на [[Персийска империя|персийските]] царе от династията на [[Ахемениди]]те, а след това на [[Александър III Македонски|Александър Велики]].
 
От III век пр.н.е. е част от [[Партско царство|Партската империя]] (столица – [[Ниса (Партско царство)|Ниса]]), по-късно е в състава на [[Сасанидска империя|Сасанидската империя]].
 
През V-VIII век. територията се завоюва последователно от [[ефталити]]те, [[турци]]те и [[араби]]те. През 776 – 783 година. населението участва в [[антиарабско въстание]] под ръководството на [[Хурамит Хашим ибн Хаким (Mукана)]].
 
През IX-X век е в състава на държавите на [[Тахириди]]те и [[Саманиди]]те.
 
През XI век територията на Туркменистан е завладяна от [[Огузи|огузки племена]], които се смесват с местните ирански племена, създавайки [[Огузи|туркменския етнос]]. [[Туркмени]]те са един от най-старите [[тюркски народи]].
[[Файл:100 manat. Türkmenistan, 2009 a.jpg|мини|[[Огуз Хан]] на туркменска банкнота]]
През XI-XIII век се създава първата туркменска държава на [[Селджуки]]те със столица [[Mерв]].
 
До началото на XIII век територията на Туркменистан е в състава на държавата на [[Хорезъм|Хорезм]] шаховете.
В първата четвърт на XIII век тя е покорена от [[Монголци|монголите]] и по-късно става част от [[Илханат|Илханското ханство]], а след това е в състава на държавата на [[Тимуридите]].
 
През XVI-XVII век е част от ханствата на [[Хива]] и [[Бухара]].
 
През 1869 – 1885 г. територията на съвременен Туркменистан е присъединена към [[Руска империя|Руската империя]] (Задкаспийска област).
 
През ноември – декември 1917 година се установява съветска власт. На 7 август 1921 г. основната част от територията на Туркменистан става част от [[Туркестанска автономна съветска социалистическа република|Туркестанската автономна съветска социалистическа република]]. На 27 октомври 1924 г. е образувана [[Туркменска съветска социалистическа република|Туркменската съветска социалистическа република]].
 
[[На 6 октомври 1948 г. в Ашхабад се случва много силно земетресение]], което отнема живота на приблизителномежду 60 дои 100 хиляди души.
 
През октомври 1990 г. ВърховнияВърховният съвет на [[Туркменска съветска социалистическа република|Туркменската ССР]], създава постадлъжността Президент на Републиката.
 
На 26 октомври 1991 г. се провежда референдум за независимостта на Туркменистан. На въпроса: „Съгласни ли сте нормативно да бъде създаден Туркменистан като [[независима демократична държава]]“държава“ положителен отговор са дали 93% от гражданите на [[Туркменска съветска социалистическа република|Туркменската ССР]]. На следващия ден Върховният съвет на Републиката приема [[Декларацията за независимост]] и одобрява новото име на страната – Туркменистан.
 
== Език ==
Независимостта на Туркменистан е обявена на 27 октомври 1991 г. Страната е член на [[Организация на обединените нации|ООН]] от 2 март 1992 г. и е неутрална държава.
 
В съответствие с Конституцията от 1992 г. Туркменистан е демократична, правна и светска държава, в която върховенството на държавата е под формата на президентска република. Президент на Туркменистан е [[Курбангули Бердимухамедов|Гурбангули Бердимухамедов]]. Той е избран и встъпва в длъжност на 14 февруари 2007 г.; от 21 декември 2006 г. до тази дата е изпълняващ длъжността Президент на Туркменистан.
 
По-голямата част от населението изповядва [[Ислямислям]].
 
== Държавни символи ==
 
=== Национално знаме ===
Настоящето [[национално знаме на Туркменистан]] е утвърдено на 19 февруари 1992 г. На 26 декември 1994 г. тогавашният президент на Туркменистан, [[Сапармурад Ниязов|Сапармурат Ниязов]], подписва указ „За празника на флагазнамето на Туркменистан“. Знамето е зелено, с вертикалнаотвесна червена ивица и пет орнамента в основата му. Под тази ивица има маслинови клонки. В непосредствена близост до ивицата под горния ръб на знамето – бял полумесец и пет бели звезди. Петте орнамента в ивицата, заимствани от туркменските килими, представляват петте области на страната. Маслиновите клонки символизират провъзгласения през 1995 г. [[неутралитет]] на Туркменистан.
 
=== Национален химн ===
=== Герб ===
[[Файл:Golden Akhalteke horse. Photo by Artur Baboev.jpg|мини|[[Ахалтекински кон|Ахалтекинския кон]], националната емблема на Туркменистан.]]
[[Герб на Туркменистан|Държавният герб на Туркменистан]] е шестнайсегранникосмолъчна звезда в зелено, с жълто-златист ръб, в койтокоято са изписани два кръга в сини и червени цветове. Кръговете са разделени от жълто-златни ивици с еднаква ширина. На зеления фон на осмоъгълната звезда около червен кръг са изобразени основните елементи на националното богатство и символите на държавата: памук и пшеница. В посока на часовниковата стрелка в червен кръг са изобразени петте основни символа на различните туркменски килими: [[Теке]], Салир, Ерсар, Човдур и Йомут, които символизират приятелството и солидарността на туркменския народ. В синия кръг е изобразен Янардаг – коняконят на първия президент на Туркменистан, [[Сапармурад Ниязов|Сапармурат Туркменбаши]], който е класически представител на знаменитата [[Ахалтекинска порода]].
 
== Административно деление ==
Страната е разделена на 6 административно-териториални единици, 5 от които са вилаети, а шестата е град Ашхабад (столица на Туркменистан) с права на вилает.
 
Вилаети в ТукменистанТуркменистан са:
* Град [[Ашхабад]]
* [[Ахал (вилает)|Ахалски]] вилает. Административен център – [[Аннау]].
Доживотен президент на Туркменистан до 21 декември 2006 г. е Сапармурат Ниязов, обявен за Туркменбаши (глава на всички туркмени). Понастоящем президент на Туркменистан е [[Курбангули Бердимухамедов|Гурбангули Бердимухамедов]].
 
Законодателният орган на страната е [[Меджлис (Туркменистан)|Меджлисът]] (Парламенътпарламент, състоящ се от 125 членове). Депутатите се избират за 5 години в едномандатни райони. В компетенциите на Меджлиса влизат: приемането на закони, приемане и изменение на Конституцията. До 2013 г. в Меджлиса е представена само една законна политическа партия в страната – [[Демократическа партия|Демократическата партия]] на Туркменистан (партия от комунистически тип). На 10 януари 2013 г. туркменистанският парламент приема нов закон „За политическите партии“. Законът определя правното основание за създаването на политически партии, правата и задълженията им, гаранциите за тяхната дейност. Този закон урежда също и отношенията на политическите партии с правителствените учреждения и други организации. На 21 август 2012 г. е създадена втората партия – [[Партията на индустриалците и предприемачите]]. До този момент в страната е функционирала едно партийнаеднопартийна система. През декември 2013 г., след парламентарните избори, в Парламентапарламента влизат две политически партии, а също така и организации и независими депутати. Всички депутати изцяло подкрепят правителството, начело с Президентапрезидента. През 2014 г. се появява трета политическа партия – Аграрната партия на Туркменистан.<ref>[http://www.turkmenistan.gov.tm/?id=7349 www.turkmenistan.gov.tm]</ref>
 
По-рано, в Конституцията е бил записан и още един законодателен орган – назначаван и избиран. Това е бил [[Народният съвет]] (Народен съвет, над парламент, 2507 членове). Той се е състоял от заместниците на председателя на Меджлиса, избирани за 5 години, от народните представители (народните съветници), представители на съдебната власт, министри, ръководители на регионални администрации ([[провинции и региони]]), представители на обществени организации, както и на старейшините. [[Народният съвет]] е обсъждал проблемите на националната политика (промени в [[конституцията]], провеждането на избори и референдуми, одобряване на програми за развитие на страната, и др.). Сесиите се провеждали най-малко веднъж годишно. Пожизнен председател на Народния съвет до 2007 г. е бил [[Сапармурад Ниязов|Сапармурат Ниязов]]. През 2007 г., за Председател на Съвета е избран [[Курбангули Бердимухамедов|Гурбангули Бердимухамедов]]. В съответствие с измененията в Конституцията, Народният съвет прекрати съществуването си, като неговите правомощия бяхаса прехвърлени на [[Меджлис (Туркменистан)|Меджлиса]] и Президента.
 
== Външна политика на Туркменистан ==
 
== Постоянен неутралитет ==
На 16 декември 1995 г., Туркменистан обявиобявява своя [[Неутралитет|постоянен неутралитет]]. Той бешее приет с Резолюция на Общото събрание на [[Организация на обединените нации|ООН]] № 50/80, в която се изразява надежда, че „статутът на постоянен неутралитет на Туркменистан ще допринесе за мира и сигурността в региона.“ В тази резолюция, [[Организация на обединените нации|Организацията на обединените нации]] „признава и подкрепя провъзгласения статут на постоянен неутралитет на Туркменистан.“ Такъв уникален документ, се приема за първи път в дейността на международната общност на нациитеООН. Подкрепата за постоянния неутралитет от страна на Организацията на обединените нацииООН е рядко явление, в повече от половин вековнатаполовинвековната история на тази международна организация. Общото събрание на ООН призовава да се уважава и подкрепя неутралитетанеутралитетът на Туркменистан. За приемането муна резолюцията, на сесията на [[Общо събрание на ООН|Общото събрание]], гласувахагласуват 185 страни- членки на международната общност.
 
== Двустранни Българобългаро-Туркменистанскитуркменистански отношения ==
=== Дипломатически отношения ===
Дипломатическите отношения между България и Туркменистан са установени в края на месец декември 2014 г., на равнище посланици, но без постоянно действащи в София и Ашхабад посолства. За Туркменистан, отговаря българското посолство в [[Азербайджан]], [[Баку]], докато от туркменска страна за България отговаря посолството на Туркменистан в [[Русия|Руската федерация]], [[Москва]].
 
Между двете страни е в сила визов режим, като визите за туркменски граждани се получават в българските консулски служби в [[Москва]], [[Истанбул]] и [[Одрин]]. Съответно за български граждани визите се получават в консулството на Туркменистан в Москва, Истанбул или на летището в Ашхабад.
Няма пряка авиовръзка между двете страни, авиовръзките между София и Ашхабад се осъществяват посредством прекачвания в Москва или Истанбул.
 
=== Търговско-икономически отношения между Република България и Туркменистан ===
'''Стокообмен (в млн. щ.д.)'''
{| class="wikitable"
Активизиране на сътрудничеството с цел развитие на договорно-правната база между двете страни.
 
=== Българо-Туркменистанскатуркменистанска Индустриалноиндустриално-Търговскатърговска Палатапалата ===
БТИТП е учредена в изпълнение на Решенията на второто заседание на Междуправителствена българо-туркменска комисия за икономическо сътрудничество и в отговор на нарастващия интерес от представители на бизнеса на двете страни, осъзнали множеството възможности за партньорство.<ref>[https://www.btcic.org/index.php?lang=bg www.btcic.org]</ref>
 
574

редакции