Емил Чоран: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
| име = Емил Чоран
| име-оригинал =
| категория = философ
| описание = румънски философ и есеист
| портрет =
| портрет-описание =
Line 10 ⟶ 7:
| вложки = {{Личност/Философ
| регион = [[Западна философия]]
| епоха = Философия на 20. век
| школа = [[Европейска философия]]<br>[[Екзистенциализъм]]
| интереси =
| идеи =
| текстове =
| образование =
| повлиян =
| повлиял = }}
| име баща = ЕмилЕмилиан Чоран
| майка = Емилия Чоран
| брак =
}}
[[Файл:Cioran tombe.jpg|мини|243px|Надгробната плоча на Емил Чоран]]
Line 26 ⟶ 25:
 
== Биография ==
Емил Чоран е роден в семейството на православния свещеник Емилиан Чоран и Емилия Чоран, по баща Каманичиу, в селцето [[Рашинари]] край град [[Сибиу]], [[Трансилвания]]. Майка му произхожда от дребен аристократичен род. Емил учи в гимназия в [[Сибиу]], а през 1928 г. заминава да следва философия в [[Букурещки университет|Букурещкия университет]]. Към началото на [[1930-те|30-те години]] се утвърждава като един от талантите на румънската литература. През 1933 г. специализира в Берлинския университет. Пише първата си книга ''Pe culmile disperǎrii'' (''По върховете на отчаянието'') в 1934 г. За кратко е гимназиален учител по философия в [[Брашов]] (1936 – 1937 г.), а през 1937 г. получава стипендия, за да замине във [[Франция]] и да напише там своята докторска теза. Дисертацията остава ненаписана – вместо това Чоран пътува из страната и усъвършенства своя френски. След Втората световна война решава да остане окончателно във [[Франция]], вместо да се завърне в родината. Спечелва си неприязънта на комунистическата власт – творбите му биват забранени в [[Румъния]] и въобще в [[Източна Европа]]. Издава първата си ''френска'' книга ''Précis de décomposition'' (''Наръчник по разложение'') в издателство [[Галимар]] през 1949 г. Поддържа силна връзка с другите известни представители на румънската диаспора в [[Париж]] – [[Йожен Йонеско]] и [[Мирча Елиаде]]. Дълго време не бива признат и остава в сянката на други фигури от френския интелектуален живот, като [[Жан-Пол Сартр]] и [[Албер Камю]]. Добива популярност едва към края на живота си и получава достойно признание като една от големите фигури във френската и румънската култура на 20 век. Почива на [[17 юни]] 1995 г. в [[париж]]ка болница, след продължително заболяване от [[Болест на Алцхаймер|алцхаймер]].
 
В мазето на жилището, което е обитавал, са открити множество ръкописи, главно чернови, но те остават слабо проучени, тъй като стават предмет на съдебен спор, приключил едва в 2011 г. В същата година, 100-годишен юбилей от неговото раждане, биват проведени няколко конференции посветени на неговото творчество, вкл. и в София.
Line 42 ⟶ 41:
 
== Външни препратки ==
* Чоран Е., и др. ''Около„Около Чоран“, Чоран'', [[Литературен вестник]]'', Годгод.14, бр.6, (11 – 17 февруари), 2004
* Константин Стоенеску К., ''[http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=679&mode=thread&order=0&thold=0 Скуката„Скуката като метафизичен изблик и афоризмопадениеафоризмопадение“], ''Грозни пеликани''
* Разговор с др. Стоенеско и др. (100 г. от рождението на Чоран) [http://wwwnewspaper.kultura.bg/bg/article/view/19151 „Двете лица на Емил Чоран“ (Разговор с румънските философи д-р Виорел Черника, д-р Константин Стоенеску и д-р Виорел Визуряну)], в-к ''Култура']', бр.43, (2661), 16 декември 2011
 
{{Уикицитат|Емил Чоран}}
* [http://www.cioran.eu/ ''Planet Cioran'']
 
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Чоран, Емил}}
[[Категория:Възпитаници на Букурещкия университет]]
[[Категория:Философи от 20 век]]
[[Категория:Румънски философи]]
[[Категория:Румънски есеисти]]
[[Категория:Румънски философи]]
[[Категория:Философи от 20 век]]
[[Категория:Преводачи от френски език]]
[[Категория:Възпитаници на Букурещкия университет]]
[[Категория:Румънци във Франция]]
[[Категория:Починали в Париж]]
[[Категория:Погребани на Монпарнас]]
[[Категория:Починали от болестта на Алцхаймер ]]
[[Категория:Погребани на Монпарнас]]