Наречие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Заместване blanking Визуален редактор |
м Бот: премахнат вероятен вандализъм на Специални:Приноси/95.42.64.64 |
||
Ред 1:
{{Друго значение|частта на речта|съвкупността от говори|Наречие (диалектология)}}
'''Наречието''' е самостойна, неизменяема [[част на речта]], която най-често посочва признаците на глаголите, уточнява обстоятелствата, при които протича действието.
== Морфологични характеристики на наречието ==
Основният [[Морфология (езикознание)|морфологичен]] признак на наречието е неговата неизменяемост – наречието не се променя, за да изрази различни [[Граматика|граматични]] значения. Наречията, образувани от качествени [[Прилагателно име|прилагателни]], имат сравнителна и превъзходна [[степенуване (граматика)|степен]] (''по-добре; най-добре''), но според някои автори тези форми са получени чрез [[адвербиализация]] на степенуваните форми на [[Прилагателни имена|прилагателните]]. Така например ''най-добре'' е наречие, което е образувано от превъзходната степен на [[Прилагателно име|прилагателното]] добър.<ref>[[Иван Куцаров]], ''Теоретична граматика на българския език. Морфология'' (2007), стр. 68.</ref> Известен брой наречия имат и различни [[Фонетика|фонетични]] разновидности (''тук – тука; далеко – далече; бързо – бърже''), но те не са различни [[Граматика|граматични]] форми, а [[диалект]]ни разновидности. В потока на [[реч]]та наречието няма строго определена позиция в [[изречение]]то – то може да стои пред или след поясняваната дума (Дойдох ''бързо'', ''високо'' говориш), но може и да не е в съседство с нея (Той дойде, макар с известно закъснение, ''веднага'').
== Видове наречия ==
[[Файл:Always Little More by Andreana Eftimova - cover.jpg|мини|180px|„Винаги малко повече“, изследване върху наречията за количество и време на българската лингвистка [[Андреана Ефтимова]], 2010]]
Наречията могат да бъдат класифицирани по няколко критерия.
=== По състав ===
# Прости – образувани от прости думи: ''горе, бързо, долу, кога, вътре''
# Сложни – образувани от две думи (две [[Морфема|коренни морфеми]]): ''отгоре, откога, многостранно''
# Съставни – образувани от две или повече думи, но с единно [[Лексикална семантика|лексикално]] значение: ''горе-долу, лека-полека'' се
=== По произход ===
По произход наречията се делят на обикновени (не местоименни) и [[Местоимение|местоименни]].<ref>Стоян Стоянов (отг. ред.), ''Граматика на съвременния български книжовен език''. Том 2 (1983), стр. 388.</ref> Обикновените наречия произлизат от [[съществителни имена]], [[прилагателни имена]], [[Числително име|числителни имена]], [[глаголи]], [[Предлог|предлози]] и различни съчетания между тях.
# От [[съществителни имена]] – това са стари падежни форми: ''денем, нощем, горе, зиме, лете, снощи''
# От [[прилагателни имена]] – тази група наречия са образувани чрез директно заемане на определена граматична форма на прилагателното име. Характеризират се със завършеци на -'''''о''''', -'''''и''''', -'''''е''''', -'''''ата'''''
# От [[Числително име|числителни имена]] – тези наречия произлизат от [[Числително име|числителни]] редни: ''първо, второ, трето''
# От [[глаголи]] – тази група произлизат от стари форми за [[Причастие|сегашно деятелно причастие]] на глаголите, най-често със завършек -''тичешком, тичешката, лежешком, лежешката''
# От [[Предлог|предлози]] – съчетания от [[предлог]] и [[съществително име]], [[прилагателно име]] или наречие: ''наляво, вляво, направо, навътре, навън''
# Местоименните наречия традиционно се причисляват към различни групи [[Местоимение|местоимения]], но по значение (вид на назовавания признак) могат да бъдат включени в едни и същи групи заедно с неместоименните. В таблицата долу са посочени основните представители на местоименните наречия, без да се изброяват всички формални, както и архаичните вече варианти:
{| class="wikitable" style="font-family:monospace, monospace; text-align:center"
|-
! || colspan="2" | За време || colspan="2" | За начин || colspan="2" | За място || rowspan="2" colspan="2" | За количество || За причина || colspan="2" | За посока
|-
! rowspan="2" | Показателни || ''За близост'' || ''За отдалеченост'' || ''За близост'' || ''За отдалеченост'' || ''За близост'' || ''За отдалеченост'' || ''За близост'' || ''За отдалеченост''
|-
| сега || тогава || така || иначе || тук(а) || там || толкова || затова || насам || натам
|-
! Въпросителни
| colspan="2" | кога || colspan="2" | как || colspan="2" | къде || колко || защо || colspan="2" | накъде, закъде, откъде
|-
! Относителни
| colspan="2" | когато || colspan="2" | както || colspan="2" | където || колкото || защото || colspan="2" | закъдето, откъдето, накъдето
|-
! Неопределителни
| colspan="2" | някога || colspan="2" | някак || colspan="2" | някъде || colspan="2" | няколко || colspan="2" | нанякъде
|-
! Отрицателни
| colspan="2" | никога || colspan="2" | никак || colspan="2" | никъде || colspan="2" | николко || colspan="2" | наникъде
|-
! Обобщителни
| colspan="2" | всякога || colspan="2" | всякак || colspan="2" | всякъде || colspan="2" | всяколко || colspan="2" | навсякъде
|}
=== По значение ===
По значение наречията се делят на определителни и обстоятелствени.<ref>Стоян Стоянов (отг. ред.), ''Граматика на съвременния български книжовен език''. Том 2 (1983), стр. 394.</ref>
==== Определителни наречия ====
Те се делят на три групи:
# Наречия за начин – уточняват начина, по който се извършва действието (признак на действието): готвя ''вкусно''. Отговарят на въпроса „''Как?''“
# Наречия за количество и степен – уточняват количеството на предмети или поясняват многократната поява на даден признак: ''много'' пари, ''много'' работя. Отговарят на въпроса „''Колко?''“
# Наречия, които показват отношението на говорещия към съдържанието на [[изречение]]то: ''известно'' е, че…, ''хубаво'' е да…, ''уместно'' би било да припомним…
==== Обстоятелствени наречия ====
Обстоятелствените биват:
# Наречия за място – конкретизират местоположението на предмета или действието, както и посоката на движение: ''наляво, вляво, надясно, вдясно, отгоре, нагоре''
# Наречия за време – уточняват времето според гледната точка на говорещия или календара: ''вчера, зиме, лете, рано, току-що''
# Наречия за логическо уточняване и модалност – внасят допълнителен смисъл или уточняват смисъла на изречението: ''може би, следователно, навярно''
== Синтактични характеристики на наречието ==
От гледна точка на [[синтаксис]]а, наречията в [[изречение]]то могат да изпълняват функциите на [[обстоятелствено пояснение]] и [[Определение (граматика)|несъгласувано определение]]. Могат да функционират и като отделни изречения – ''Бързо!''<ref>[[Руселина Ницолова]], ''Българска граматика. Морфология'' (2008), стр. 445.</ref>
== Източници ==
<references />
== Вижте също ==
* [[Части на речта]]
* [[Прилагателно име]]
| |||