Уикипедия

Мрежов протокол: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м http(s) линк- в [] скоби
м „интернет“ с малка буква, форматиране и препратка
Ред 5:
== Типично съдържание на пакет ==
Пакетите съдържат:
* Адресите ([[IP адрес|Интернет]] или [[MAC адрес|хардуерен]]) на подателя и получателя
* тип на пакета (например дали се отнася за създаване или прекратяване на връзка)
* дължина на пакета
* сума за проверка на целостта на пакета (английски ''{{Lang|en|checksum''}})
 
Тази информация се поставя преди или след данните в даден пакет. Освен това някои протоколи дефинират определени секвенции от съобщения, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде създадена връзката между комуникационните партньори. Тази информация, наричана оувърхед ({{lang|en|Overhead}}), натоварва допълнително мрежата, но е необходима за правилното доставяне на пакетите. Съществуват олекотени протоколи, с по-малко допълнителна информация, но те са считани за несигурни и се ползват само при определени обстоятелства.
 
== Дефиниции в мрежовите протоколи ==
* Брой на комуникационните партньори: Ако получателят е само един – комуникацията е от тип уникаст ({{lang|en|Unicast}}), при комуникация между повече партньори -– тип мултикаст ({{lang|en|Multicast}}).
* Ако информацията се предава само в едната посока, връзката се нарича симплекс ({{lang|en|Simplex}}). Ако съобщенията в двете посоки се редуват последователно, връзката е от тип полудуплекс (англ. ''Halfduplex''). Ако информацията се предава едновременно и в двете посоки на комуникация, връзката се нарича пълен дуплекс ({{lang|en|Fullduplex}}).
* Роля на партньорите: ако са с еднакви роли, връзката е симетрична (също ''Peer[[P2P|peer-to-Peerpeer]]''), в противен случай – асиметрична. Типичен пример за асиметрична връзка е модела клиент-сървър ({{lang|en|Client-Server-System}}), при който един от партньорите приема и обработва запитвания от много клиенти, които са инициаторите на връзката.
* Ако при дадено запитване се изисква отговор (например за създаване на връзка), комуникацията се нарича синхронна, в противен случай – асинхронна.
* Информацията може да е в пакети или във вид на непрекъснат поток от отделни знаци ({{lang|en|streaming}}).
* При протоколите с повече оуверхед се ползват определени поредици от пакети за дефиниране на начало и край на връзка. Такива протоколи осигуряват транспорта на пакети в определен ред и повторното им пращане, ако не стигнат до получателя. Други протоколи не предлагат такива функции, но имат по-малко оувърхед и комуникацията е по-бърза.
 
== Функции на модерните протоколи ==
Ред 24:
* Надеждно доставяне на пакетите на желаните получатели.
* Повторно пращане на неполучени пакети.
* Ползване на суматаконтролната сума за проверка на целостта на пакета.
* Събирането на пакетите в правилната поредица за изграждането на цялостната информация (като се има пред видпредвид, че информацията се разделя при транспортиране на множество малки пакети).
* Възпрепятстване на нежеланинежелан достъп и промяна на информацията (кодиране).
 
== Примери ==
Най-добре познатата сфера на употреба на мрежовите протоколи е [[Интернетинтернет]]:
* отваряне на страници – протоколите [[HTTP]] или [[HTTPS]]
* изпращане на [[електронна поща (Е-Mail)]] – протокол [[SMTP]]
* сваляне на данни – [[FTP]], HTTP или HTTPS
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мрежов_протокол“.