Веселин Стоянов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
поправка на мъртви линкове
Ред 7:
Неговата всестранна надареност неудържимо го влече към творчество и през 1926 година той заминава за [[Виена]]. Там изучава [[Композиция (музика)|композиция]] при проф. Франц Шмид, пиано при проф. Виктор Ебенщайн и известно време при проф. Пол дьо Кон. В тези години съзрява талантът на композитора и укрепва високото му изпълнителско майсторство. През 1930 г. Стоянов се завръща в България и се включва активно в обществено-музикалния живот. Участва в дружеството „Съвременна музика“, концертира, създава редица произведения.
 
През 1937 г. започва преподавателска дейност, а по-късно става професор по музикално-теоретични дисциплини в Държавната музикална академия. В своята педагогическа дейност Веселин Стоянов издига равнището на музикалната теория в България. Под неговото вещо ръководство израства и укрепва цяло поколение български композитори: [[Тодор Попов (композитор)|Тодор Попов]], [[Димитър Петков (композитор)|Димитър Петков]], [[Стефан Ременков]], [[Александър Текелиев]], [[Иван Маринов (композитор)|Иван Маринов]] и др.
 
Жизнената натура на Стоянов, неговото чувство за хумор се проявяват особено силно в музикално-сценичния жанр. През 1958 г. се появява операта „Хитър Петър“, в която оживяват образите на старата народна приказка, а през 1966 г. е завършен и балетът „Папеса Йоанна“, от който са извлечени две [[сюита|сюити]] за оркестър.