Чужди думи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Премахнати редакции на 93.183.166.27 (б.), към версия на PSS 9
Етикет: Отмяна
Ред 3:
Чужди думи се използват, когато в собствения език липсват съответни понятия. Понякога причината е силното влияние на чуждия език. През последните няколко века се наблюдава феноменът „глобален език“, при който един език става преобладаващ в голяма част от света. Такива езици са били последователно [[гръцки език|гръцкият]], [[латински език|латинският]], [[френски език|френският]], а в днешно време – [[английски език|английският]]. Местният език може да продължи да заема чужди думи от други езици, не само от глобалния.
 
[[български език|Българският език]], подобно на много други езици, заема чужди думи. Колкото повече време се употребява една чужда дума, толкова повече тя се възприема като родна. Думи като „чешма“, „памук“ и „зехтин“ са от [[турски език|турски]] произход, но са придобили широка употреба и се възприемат като родни. Напоследък придобива популярност теорията, че заемките от [[персийски език]] в българския не са само през турски, а са по-древни. Пример за несходството с руски е „куче“ и „пес“ в българския, но „собака“ и „пес“ в руския. Върху българския език най-голямо влияние оказва английският. В миналото е имало влияние от [[руски език|руския]], [[немски език|немския]] и френския език; от турския – по време на [[Българските земи под османско владичество|турскотоосманското робствовладичество;]] от [[гръцки език|гръцкия]] – заради общата история на двата народа. Въпреки чуждото влияние лексиката на българския език е предимно [[славянски езици|славянска]], заради което той се причислява към [[южнославянски езици|южнославянската]] езикова група.
 
== Чуждици и заемки ==