Комисия по антарктическите наименования: Разлика между версии

Географските имена отразяват историята на изучаването на [[Антарктика]]. Държавите, развиващи антарктическата наука, дават нови нименования на безименни географски обекти за нуждите на ориентацията, [[логистика]]та и международното [[наука|научно сътрудничество]]. Към 2018 г. има 1433 антарктически имена, дадени от България.<ref>[http://apcbg.org/gazet-bg.pdf Bulgarian Antarctic Gazetteer.]. [[Antarctic Place-names Commission]]. (details in Bulgarian, [http://apcbg.org/gazet.pdf basic data] in English)</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20160211175737/http://www.bkks.org/node/597 Леденият континент става все по-български!] Български културен клуб – Скопие, 11 февруари 2016.</ref><ref>Л. Иванов. [https://www.researchgate.net/publication/329936128_Bulgarian_Names_in_Antarctica_in_Bulgarian ''Български имена в Антарктика''.]. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2019. 526 с. ISBN 978-619-90008-4-7</ref> Тъй като [[База Свети Климент Охридски|българската антарктическа база]] е разположена на [[Южни Шетландски острови]], то и повечето български географски имена са съсредоточени в този район, особено на островите [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]], [[Гринуич (остров)|Гринуич]], [[Робърт (остров)|Робърт]], [[Сноу (остров)|Сноу]] и [[Смит (остров, Антарктика)|Смит]].

През [[1995]] Комисията разработва и приема свои ''Топонимични указания'', които в частност въвеждат [[Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица|Обтекаемата система]] за [[транслитерация на българските букви с латински]], възприета впоследствие за официална употреба в България и включена в българското законодателство чрез [[s:Закон за транслитерацията|''Закона за транслитерацията'']], приет през 2009 г.<ref>[http://dv.parliament.bg/DVWeb/fileUploadShowing.jsp?&idFileAtt=79168&allowCache=true Държавен вестник, бр. 19 от 13 март 2009].</ref> През 2012 Обтекаемата система е възприета от ООН,<ref>[http://www.eki.ee/wgrs/rom1_bg.htm Bulgarian.]. Report on the Current Status of United Nations Romanization Systems for Geographical Names. Compiled by the UNGEGN Working Group on Romanization Systems. Version 4.0, February 2013.</ref> а през 2013 е одобрена за официална употреба от САЩ и Великобритания.<ref>[http://web.archive.org/web/20160210101058/http://geonames.nga.mil/gns/html/Romanization/Romanization_Bulgarian.pdf Romanization System for Bulgarian: BGN/PCGN 2013 System.]. National Geospatial-Intelligence Agency, September 2014.</ref>

В дейността си Комисията ползва [[Географска информационна система|географска информация]] и [[карта|картографски материал]] от [[топография|топографски]] проучвания в Антарктика, като проучването на [[Ливингстън (остров)|остров Ливингстън]] от [[1995]]/[[1996]] и топографската експедиция [[Тангра 2004/05]]. Полевата работа, извършена по време на експедицията, е отбелязана през 2012 г. от ''[[Discovery Channel]]'', Природонаучния музей в Лондон, Британската кралска колекция и Британската антарктическа служба като едно от двадесет и четири знакови събития в хронологията на изследването на Антарктика.<ref>[http://web.archive.org/web/20150702022912/http://www.discoveryuk.com/web/discovering-antarctica ''Discovering Antarctica Overview''.]. Discovery Channel UK website, 2012.</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20150629181745/http://www.discoveryuk.com/web/discovering-antarctica/timeline/ 14 November 2004: Tangra. ''Discovering Antarctica Timeline''.]. Discovery Channel UK website, 2012.</ref>

* L.L. Ivanov. [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Livingston-Island-Map-2010-15.png Antarctica: Livingston Island and Smith Island.]. Scale 1:100000 topographic map. Manfred Wörner Foundation, 2017. ISBN 978-619-90008-3-0

* [http://www.add.scar.org Antarctic Digital Database (ADD).]. Scale 1:250000 topographic map of Antarctica with place-name search. Scientific Committee on Antarctic Research (SCAR). Since 1993, regularly upgraded and updated.