Платонизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м Disambiguated: ЮстинианЮстиниан I
Ред 62:
През 3 век [[Плотин]] преработва системата на Платон, създавайки Неоплатонизма, в който Близкия платонизъм се слива с [[Мистицизъм]]. На върха стои Доброто, като източник на всички неща. Той генерира от себе си, като че ли от отражението на собственото си същество, причина, ума – където се съдържа безкрайният склад за идеи. Световната душа и копието на ума се генерират и съдържат в него, като умът сам по себе си съществува, представлява органи, чието съществуване се съдържа в световната душа. Следователно природата е цяло, надарено с живот и душа. Душата е прикована към значението. Тя копнее да избяга от оковите на тялото и да се върне към първоначалния си източник. Силата на философската мисъл е да се издигне над причината в състояние на екстаз, когато това може да бъде видяно, или да издигне първичното същество, чиято причина не можем да знаем. Постигането на съюза с Доброто или с Бог е истинската функция на човешкото същество.
 
Последователят на Плотин – Порфирий разработва системата в съзнателно противопоставяне на християнството. Платоновата академия е възстановена по времето на най-известния ѝ ръководител – [[Прокъл (философ)|Прокъл]] (починал през 485 г.), известен като коментатор на писанията на Платон. Академията продължава дейността си, докато император [[Юстиниан I|Юстиниан]] не я затваря през 529 г.
 
=== Християнството и платонизмът ===