Ксилофон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени; козметични промени
Ред 1:
[[Файл:Xylophone (PSF).svg|мини|350px|Детска играчка във формата на ксилофон ]]
 
'''Ксилофонът''' ({{lang|el|на=от|ξύλον}} – ''xylon'', „дърво“ и φωνή – ''phōnē'', „звук, глас“) е [[музикален инструмент|музикален]] [[перкусионен инструмент]] от групата на пластинковите инструменти. Ha италиански: silofono, xilofono, немски: xylophon, английски: xylophone, френски: xylophone
 
 
Ред 49:
Ксилофонът има древен произход — най-прости инструменти от подобен тип са се срещали и се срещат и до наши дни при различни народи в Африка, Югоизточна Азия, Латинска Америка. Различни африкански пластинкови инструменти като [[амадинда]], [[балафон]] и други са били пренесени по време на походите на [[Кръстоносен поход|кръстоноците]] подобно на трофеи в Европа през XV век. Заинтригувани от екзотичните инструменти, много от пътуващите улични музиканти и [[бард]]ове сами започват да си изработват свои варианти и да ги използват в своята музика. Ксилофонът се е появил в [[Европа]] през [[15 век]]. Усъвършенстван е през [[19 век]] като солов, ансамблов и оркестров [[музикален инструмент|инструмент]].
 
Първи писмени свидетелства за съществуването на ксилофона в Европа датират от началото на XVI век: германският органист Арнолт Шлик (''Arnold Schlick'') в трактата си за свирене и производство на органи "Огледало на производителите на органи и органистите" ''(Spiegel der Orgelmacher und Organisten)'' от [[1511]] г. споменава за подобен инструмент под архаичното название „hültze glechter“ (''хюлце глещер'', „тракане върху дърво").''<ref name = VSL>{{cite web|url=https://vsl.co.at/en/Xylophone/History |title= History – The world of wooden mallet instruments |work=Vsl.co.at| publisher= Vienna Symphonic Library |accessdate=2011-11-01}}</ref>'' През следващите години ксилофонът се споменава от много влиятелни теоретици на епохата, включително [[Мартин Агрикола]] в своя учебник по органология "Инструментална музика по немски"(''Musica instrumentalis deudsch'') и [[Михаел Преториус]] в своя трактат " Устройство на музиката" 1619,том 2 "Органография" част 1 "Номенклатура на всички стари и нови музикални инструменти"(''Syntagma musicum 1619, De organografia,ller musikalischen alten und neuen Instrumenten Nomenklatur'') където използва излязлото от употреба немско название за ксилофон "строх фидл" (букв.stroh-слама,fiddle-цигулка) и показва изображения на инструмента.
 
 
Ред 55:
 
== Ксилофонът в класическата музика ==
Първата картина, в която присъства изображение на ксилофон, е от [[1523]] г., със заглавието „Танц на смъртта“ е от [[Ханс Холбайн Младия]]. В продължение на следващите 4 века ксилофона присъства в европейската музика като фолклорен инструмент, използва се от уличните музиканти и като атракция в [[цирк]]а. През [[19 век]] развитието на ксилофона набира скорост и много от музикантите през този период се опитват да придобият голяма виртуозност и бързина на свирене, състезавайки се кой ще достигне най-бързо темпо в изпълнението на [[валс]]ове, [[Полка|полки]] и популярни [[Миниатюра (музика)|миниатюри]]. Такива улични концерти и представления съсс демонстрации на ксилофон привличат вниманието и на композитори като [[Фредерик Шопен]], [[Феликс Менделсон Бартолди]] и други.
 
В личната си кореспонденция Менделсон многократно пише за [[концерт]]и с ксилофон, от който той е бил силно впечатлен. Стига дотам, че в едно от писмата си по повод концерт на виртуозния ксилофонист Михаил Йозеф Гузиков (евреин, роден в [[Шклов]], [[Беларус]]), възкликва „Ксилофонът е най-божественият инструмент на земята“. Въпреки възхищението си, Менделсон никога не включва в оркестрациите на своите произведения партии за ксилофон, както и няма създадени солови пиеси за този инструмент.
Ред 67:
В края на 19 век, с първата голяма [[Емиграция|емигрантска]] вълна в [[САЩ]], в страната се установяват и много европейски музиканти, които поставят началото на професионалната музика. Те изиграват важна роля при основаването на първите симфонични и духови оркестри в Америка, в които е включен и ксилофонът.
 
Странният за времето си инструмент привлича вниманието на американеца Джон. К. Дийгън и през [[1903]] г. той създава своя разновидност на двуреден ксилофон която е и прототип на съвременния оркестров ксилофон, използван и до днес. Промените, които Дийгън прави, са в настройката и закрепването на пластините, добавянето на алуминиеви тръби за резонатори и добавяне на крака към стойката на инструмента. Дийгън е първият бизнесмен открил фабрично производство на ксилофони в света.
 
Периодът [[1910]] – [[1940]] г. в американската музикална история е класифициран като „Златната ера на ксилофона“. По това време инструментът получава небивала популярност. Двата фактора, довели до това развитие, са от една страна първите звукозаписни устройства на Томас Едисън и музикалният стил [[рагтайм]].
Ред 73:
Поради своите големи технически и звукови несъвършенства, първите устройствата които Едисън създава (едно от които е [[фонограф]]ът) изглеждат приемливи за записване на човешка реч но не и за музикални инструменти.
 
При шума, съпровождащ записите и монозвука, повечето инструменти губят характерния си тембър. Оказва се обаче, че това не е проблем при ксилофона. Краткото отзвучаване, високите тонове и релефност, които може да предложи, го правят много приложим в този случай. Това кара Едисън да записва почти всякаква музика, изпълнена на ксилофон, и да кани всякакви соло и камерни музиканти да записват и популяризират неговото техническо откритие.
 
Другият фактор е рагтайм музиката, популярните по това време рагове и [[блус]]ове със своя [[синкоп]]иран [[ритъм]], [[водевил]]ен характер и комедиен елемент, довеждат до масовата употреба на ксилофона. Големият интерес на американците към този инструмент довежда до истински бум и масови продажби на ксилофони, музикални записи и школи и т.н.