Свети Атанасий (Богомила): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 8:
| страна = Северна Македония
| населено място = [[Богомила]]
| вероизповедание = [[Македонска православна църква - Охридска архиепископия]]
| епархия = [[Повардарска епархия|Повардарска]]
Line 23 ⟶ 22:
}}
'''„Свети Атанасий“''' или '''Долната църква''' ({{lang|mk|„Свети Атанасиј“, Долната Црква}}) е [[Българско възраждане|възрожденска]] [[православие|православна]] църква във велешкото село [[Богомила]], централната част на [[Северна Македония]]. Храмът е част от [[Повардарска епархия|Повардарската епархия]] на [[Македонска православна църква - Охридска архиепископия|Македонската православна църква - Охридска архиепископия]].<ref name="Николовски 185">{{Цитат периодика| last = Николовски | first =Дарко | authorlink = | coauthors = | year =2013 | month = | title = Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко | journal =Патримониум |location = Скопје |publisher = КАЛАМУС | volume =
== Архитектура ==
Line 33 ⟶ 32:
== Стенописи ==
[[Файл:Saint Athanasius Church Fresco Northern Wall of the Naos 3.jpg|ляво|мини|250п|Свети Игнатий от северната стена на наоса]]
Вътрешността на храма е изписана в 1844 година от неизвестен зограф,<ref name="Николовски 185"/> който е и автор на живописта в „[[Света Богородица (Бистрица)|Света Богородица]]“ (1856) в съседното Бистрица, както и на по-голямата част от иконите в „[[Свети Атанасий (Теово)|Свети Атанасий]]“ в Теово.<ref name="Николовски 199">{{Цитат периодика| last = Николовски | first =Дарко | authorlink = | coauthors = | year =2013 | month = | title = Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко | journal =Патримониум |location = Скопје |publisher = КАЛАМУС | volume =
В олтарното пространство, в първата зона е изобразено Причастието на апостолите, в конхата е изписана Света Богородица Ширшая Небес с кръгъл медальон с благославящ с двете ръце Христос Емануил на гърдите, а в проскомидията е представен Мъртвият Христос. На южната страна, от изток на запад, в първата зона са Света Неделя и Света Екатерина с големи мъченически кръстове в ръце и корони на главите. Във втората зона, по същия насин са изобразени в архиерейски одежди Свети Николай и Свети Атанасий с евангелия в ръце. Следват композициите „Възнесение Илиево“ и мъченичеството на Свети Георги Янински.<ref name="Николовски 186"/> На запад, на оградата на галерията е изписано „Успението на Богородица“, а в централния свод, в елипсовидна рамка е допоясното изображение на Исус Христос, благославящ с две ръце.<ref name="Николовски 187">{{Цитат периодика| last = Николовски | first =Дарко | authorlink = | coauthors = | year =2013 | month = | title = Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко | journal =Патримониум |location = Скопје |publisher = КАЛАМУС | volume =
== Иконопис от ΧΙΧ век ==
Line 41 ⟶ 40:
Иконостасът е монументален, триделен и завършва с Голям кръст с Разпятието на змиевидна подложка с придружаващи икони на Света Богородица и Свети Йоан. Иконостасът не е резбован и е изписан с флорални мотиви. Авторите на иконите са няколко.<ref name="Николовски 187"/> Най-забележителни са зографите [[Михаил Анагност]] и синът му [[Николай Михайлов (зограф)|Николай Михайлов]], които работят в храма в 1848 година.<ref name="Николовски 187"/><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ni.rs/byzantium/doc/zbornik11/PDF-XI/23%20Darko%20Nikolovski.pdf | заглавие = Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов | достъп_дата = 8 април 2014 г. | фамилно_име = Николоски| първо_име = Дарко | дата = 3 - 5 юни 2012, с. 355 | труд = Ниш и Византија XI: зборник радова | издател = Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш }}</ref> Престолната икона на Свети Димитър е подписана „χείρ Μιχαιλ και Νικολάꙋ γιꙋ Μ׃ τών ζωγράφον εκ Κρꙋσoβο 1848“. На престолната икона на свети [[Харалампий Магнезийски|Харалампий]] има дарителски надпис „Διά έξοδꙋ δꙋλꙋ Κυρίꙋ Ναꙋμ 1843“, също дело на Михаил и Николай и от това може да се заключи, че те работят в храма между 1843 и 1848 г. Тяхно дело са четирите престолни икони – на Свети Димитър, Свети Георги на кон, Свети Харалампий и Архангел Михаил, както и 28 празнични на втория ред и апостолски икони на третия ред на иконостаса.<ref name="Николовски 187"/>
В изписването на иконостасните икони в 1883 – 1884 година участва и [[Димитър Папрадишки|Димитър Андонов Папрадишки]], който изработва четири престолни икони – „Исус Христос“, (81 х 54, 5 х 2, 5 см), със сигнатура „6 юли 1883 отъ руки зуграфъ Димо Андоновъ от Папрадища“, „Свети Йоан Предтеча“, 1883, (79 х 54, 5 х 3 cm) без сигнатура, „Богородица с Христос“, 1883, (82 х 55 х 2,5 cm), без сигнатура, „Св. св. Петър и Павел“, 1884, (80 х 54,5 х 3 cm), със сигнатура „1884 февруари 17“. Папрадишки е автор и на една отделна икона с изображение на Тайната вечеря – 1938, (96 х 82,7 х 0,5), със сигнатура: „Прилаже Сава Ђокић, лекар са супругом Вером 1938 год. 21 априла“.<ref name="Николовски 188">{{Цитат периодика| last = Николовски | first =Дарко | authorlink = | coauthors = | year =2013 | month = | title = Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко | journal =Патримониум |location = Скопје |publisher = КАЛАМУС | volume =
[[Файл:Christ Icon in Saint Athanasius Church in Bogomila 2.jpg|мини|250п|„Исус Христос“, [[Кръсте Зограф]]]]
Част от престолните икони в храма са дело на неизвестен местен зограф от XIX век, който не притежава художествените качества на крушевските зографи и Димитър Папрадишки. Негови са царските двери с Благовещението и пророците Давид и Соломон, иконата на Свети Атанасий, Архангел Гавриил от южната врата и архидякон Стефан от северната, задпрестолното разпятие с придружаващите икони на Богородица и Свети Йоан и надиконостасният кръст с разпятието с придружавашите икони на Богородица и Свети Йоан,<ref name="Николовски 188"/> както и допоясното изображение на Исус Христос.<ref name="Николовски 189">{{Цитат периодика| last = Николовски | first =Дарко | authorlink = | coauthors = | year =2013 | month = | title = Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко | journal =Патримониум |location = Скопје |publisher = КАЛАМУС | volume =
Дело на местен майстор от ΧΙΧ век е и престолната икона на Свети Николай, която е заменила пострадалата при пожар оригинална. Група от неиконостасните икони – „Исус Христос“ (64 х 49, 5 х 2,5);, „Богородица с Христос“ (63,5 х 50,5 х 2), „Свети Атанасий“ (65 х 49 х 2), се приписват на [[Кръсте Зограф]] от Велес. Тези икони съставляват смислово единство и най-вероятно са от иконостас на храм, посветен на Свети Атанасий. На [[Георги Зографски]] принадлежат две икони в храма – на Свети Василий Велики (35 х 18, надписана „Ђ. Зографски, Велес, 1924“) и на Света Параскева (51 х 40,5, надписана „Велес, 1925“, „Прилажу Васа и Васил Василевић из Прилепа“). Иконата на Света Богородица (42,5 х 30 х 2) е изписана от зографа Димитрие Дуко Кович в 1846 година. От останалите недатирани и неподписани икони две са на един автор – „Исус Христос“ (41 х 31 х 2) и „Плащеница с Христовото Оплакване“ (68 х 79). Отделни икони от ΧΙΧ век са тази на Светите братя Кирил и Методий,<ref name="Николовски 189"/> на апостолите Петър и Павел (81 х 60 х 3), на Свети Димитър (84 х 56 х 2,5), на Свети Атанасий (63,5 х 46 х 2,5), Свети Николай (28,5 х 21 х 2) и една руска икона на Слизането в ада (50 х 40 х 2).<ref name="Николовски 190">{{Цитат периодика| last = Николовски | first =Дарко | authorlink = | coauthors = | year =2013 | month = | title = Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко | journal =Патримониум |location = Скопје |publisher = КАЛАМУС | volume =
== Иконопис от XVI – XVII век ==
[[Файл:Royal Doors in Saint Athanasius Church in Bogomila, 16th Century.jpg|ляво|мини|250п|Царските двери от средата на XVI век]]
В храма се пазят и няколко изключително ценни образци на църковната иконопис от XVI – XVII век,<ref name="Николовски 190"/> които говорят за наличието на по-стар църковен обект, предхождащ днешния храм.<ref name="Николовски 191">{{Цитат периодика| last = Николовски | first =Дарко | authorlink = | coauthors = | year =2013 | month = | title = Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко | journal =Патримониум |location = Скопје |publisher = КАЛАМУС | volume =
Най-забележителни творби от периода са двата чифта царски двери. Първият чифт е цялосто изписан без употреба на резба. В горния край са полукръгло скроени. В правоъгълната част е сцената Благовещение, като долната част е повредена. В полукръглата част са пророците Давид и Соломон.<ref name="Николовски 191"/> Художествените характеристики на изображенията говорят за опитен зограф от средата на XVI век, който обаче не може да бъде присъединен към вече определените художествени школи от периода. Сходни са дверите в „[[Свети Власий (Лъжани)|Свети Власий]]“ в Лъжани и тези в [[Полошки манастир|Полошкия манастир]].<ref name="Николовски 192">{{Цитат периодика| last = Николовски | first =Дарко | authorlink = | coauthors = | year =2013 | month = | title = Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко | journal =Патримониум |location = Скопје |publisher = КАЛАМУС | volume =
<gallery class="center">
Line 62 ⟶ 61:
</gallery>
Вторите царски двери също са цялостно изписани, но е запазено само южното крило и то е силно повредено – различава се фигурата на Богородица от подписаната сцена Благовещение<ref name="Николовски 192"/> и над нея също подписан образът на пророк Соломон. От северното крило са запазени снимки. То също е силно повредено, като се различава фигурата на Архангел Гавриил и части от дрехата на пророк Давид над него. Според художествените характеристики дверите се датират в началото на XVII век. Към иконостаса, на който са дверите от XVII век, принадлежат престолните икони на Исус Христос (66 х 45 х 2,5) – монументално допоясно изображение, и на Света Богородица Одигитрия с Христос (60 х 42 х 2,8).<ref name="Николовски 193">{{Цитат периодика| last = Николовски | first =Дарко | authorlink = | coauthors = | year =2013 | month = | title = Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко | journal =Патримониум |location = Скопје |publisher = КАЛАМУС | volume =
Иконите „Въведение Богородично“, „Свети Георги“ (на гърба на „Въведение Богородично“) и „Свети Стефан“, надписана и датирана „Пав/ле Ва/ле/то 1695“, са с по-ниско качество и се датират във втората половина на XVII век.<ref name>{{Цитат периодика| last = Николовски | first =Дарко | authorlink = | coauthors = | year =2013 | month = | title = Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко | journal =Патримониум |location = Скопје |publisher = КАЛАМУС | volume =
Наличието на патронна икона на Свети Илия може би говори, че единият иконостас е пренесен от другата запазена църква в Богомила – „[[Свети Илия (Богомила)|Свети Илия]]“ (Горната църква), която според местни сведения е по-старият храм в селото.<ref name="Николовски 197">{{Цитат периодика| last = Николовски | first =Дарко | authorlink = | coauthors = | year =2013 | month = | title = Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко | journal =Патримониум |location = Скопје |publisher = КАЛАМУС | volume =
== Бележки ==
| |||