Уикипедия

Александър Караджорджевич: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м overlinking
м overlinking
Ред 29:
Син е на основателя на династията [[Карагеорги Петрович]]. След смъртта на баща си ([[1817]]) живее в [[Русия]] и служи известно време в руската армия. Сръбският княз [[Милош Обренович]], желаейки да се помири с потомците на Карагеорги, в края на първото си управление поканил Александър в Сърбия, където през [[1840]] г. го назначава за адютант на княз [[Михаил Обренович]], син на Милош. След свалянето на Михаил през [[1842]] г., в което Александър не участвал активно, [[Скупщина]]та го избира за княз. Русия, която покрепяла активно династията на [[Обреновичи]]те, не признала преврата, но новото гласуване дава същия резултат. [[Турция]], напротив, веднага признала преврата и утвърдила Александър, неуточнявайки начина на наследственост на княжеската власт.
 
Цялото управление на княз Александър преминава в съобразяване с желанията на [[Турция]] и [[Австрия]], народните движения в Босна и Херцеговина и [[България]], насочени против Турция, а в Сърбия срещал повече враждебност и противодействие, отколкото подкрепа. Под влиянието на Австрия Александър запазва неутралитет по време на [[Кримска война|Кримската война]]. По време на управлението му са приети множество закони и са създадени нови държавни учреждения, издаден е граждански кодекс, реформирана е съдебната система, за първи път е създаден касационен съд, създадени са значителен брой учебни заведения. По-голямата част от тези идеи са заимствани от Австрия, но всичките му реформи носят бюрократичен характер. Александър Караджорджевич не бил особено популярен – агитацията на Обреновичите против него имала успех и предизвикала няколко въстания, които били потушени с голяма жестокост.
 
През [[1858]] г. поредното народно движение, както и враждебното положение, заето от Скупщината, принуждават Александър да се укрие в белградската цитадела, под закрилата на турския гарнизон. Скупщината го обявява за свален и признава за княз [[Милош Обренович]]. Александър заминава за Австрия. През [[1868]] г. е обвинен за участие в убийството на княз Михаил Обренович и осъден от сръбски съд задочно на 20 години затвор, а от унгарски съд на 8 години затвор, които излежал. Скупщината лишава и всичките му потомци от правата им над сръбския престол. Бившият княз умира в унгарския град Темешвар (днес [[Тимишоара]] в Румъния).
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Александър_Караджорджевич“.