Александър Керенски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м overlinking
Ред 141:
Настанявайки се в [[Ню Йорк]], той прекарва по-голямата част от времето си в [[Хувърския институт]], където допринася за оформлението и разпределението на много съдържания на архиви, придобити от този изследователски център. През 1955 г., в търсене на документация за Русия, Керенски се отправя към [[Станфорд]]ския университет, където в продължение на повече от 10 г. преподава. Там той използва различни документи, които превежда, анотира и накрая издава. Някои материали от мемоарите му са публикувани в САЩ в края на 1965 г. в „Русия и повратната точка в историята“, преведено на френски език (1966), под заглавието: „Русия и историята на промяната“<sup>[[5]]</sup>.
 
Керенски умира в [[Ню Йорк]] през 1970 г., останал сред последните актьори от събитията през 1917 г., имайки до края вярата, че „свободата отново ще се зароди в неговата родина“ и малко след несполучливия (през 1968 г.) опит да посети СССР. Руската православна църква в САЩ му отказва християнско погребение, считайки, че е сред главните отговорници за завземането на властта от комунистите. След церемониалното му погребение семейството му организира погребение в Лондон, в гробището в долината Путни.
 
== Личен живот и потомство ==