Обещаващата военна кариера на принц Александър фон Хесен в руската армия е прекъсната от скандала, който се разгаря, когато той се влюбва в графиня [[Юлия фон Хауке]], придворна дама на сестра му [[Мария Александровна]]. Графинята е от дребен германо-полски аристократичен род, дъщеря на бивш военен министър на император Николай I. По това време императорът вижда в принца евентуален съпруг за племенницата си. Поради това, когато чува за романа на Александър и Юлия, царят се обявява против тази връзка.
Спечелил неблагоразположението на императора, принц Александър заминава за [[Англия]], където вижда бъдещето си, но скоро се завръща в [[Русия]], за да избяга заедно с графиня [[Юлия фон Хауке]] от [[Петербург]]. Двамата сключват брак в [[Бреслау]] ([[Силезия]]) на [[28 октомври]] [[1852]] г.<ref>Oscar Criste: Alexander. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). том 45. изд. Duncker & Humblot, Лайпциг 1900 г., стр. 750</ref>. Скоро двойката пристигна в Хесен, където братът на Александър, великият херцог Лудвиг III, бил разочарован от ниския аристократичен статус на Юлия. В [[Хесен]] графиня Юлия фон Хауке получава титлата ''графиня фон Батенберг'' (на името на малък град, в който семейството живее в изолация), а наследниците ѝ от принц Александър са лишени от фамилното име на баща си и трябвало да носят новата фамилия на майка си. По-късно графинята получава титлата „принцеса“ и двойката се завръща в [[Дармщат]].
Александър и Юлия се установяват в замъка Хайлигенберг близо до [[Югенхайм]], южен [[Хесен]]. Там двамата водят тих и спокоен живот. Въпреки това те продължават да поддържат връзки с владетелските дворове. Така през пролетта на 1880 година принц Александър е в Санкт Петербург и се опитва да убеди император [[Александър II (Русия)|Александър II]] в нуждата да увеличи ограничените от [[Търновска конституция|Търновската конституция]] правомощия на своя син, българския княз [[Александър I Български|Александър]].<ref name="цачевски">{{cite book | last = Цачевски | first = Венелин | authorlink = Венелин Цачевски | year = 2013 | title = Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-260-6 | pages = 219}}</ref>