Уикипедия

Потсдам: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
кор.
Ред 23:
|Гъстота на населението=948 души на km²}}'''Потсдам''' ({{Lang|de|Potsdam}}; {{Lang|dsb|Podstupim}}) е град във Федерална република [[Германия]] и [[столица]] на федералната провинция [[Бранденбург]]. Той е самостоятелна община, не включена в [[Окръзи в Германия|окръг]], и със своите над 175 000&#x20;жители се явява най-гъсто населеният [[:Категория:Градове в Бранденбург|град]] в [[Бранденбург]].<ref>[http://www.pnn.de/potsdam/1122135/ ''Potsdam wächst und wächst''], PNN, 15.</ref> Потсдам граничи на югозапад с [[Берлин]] и е бързо разрастващ се център в пределите на берлинската [[агломерация]], която обхваща около 4,5&#x20;милиона жители. През града преминава река [[Хафел]], а в пределите му се намират и множество езера.
 
Градът е преди всичко известен със своето историческо наследство като бивша резиденция на [[Кралство Прусия|кралете на Прусия]] с многобройни и уникални [[Сансуси|дворци и паркове]] и значими буржоазни сгради в центъра. Този културен ландшафт е добавен през 1990 г. в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]] представлявайки най-големият архитектурен ансамбъл от немското културно наследство.<ref>[http://www.unesco-welterbe.de/de/unesco-welterbestaetten/schloesser-und-parks-von-potsdam-sanssouci ''Schlösser und Parks von Potsdam und Berlin''], UNESCO-Welterbe.de</ref> Един от дворците е [[Сансуси]], построен от [[Фридрих Велики]], по подобие на [[Версайски дворец|Версайския дворец]], в стил [[рококо]]. Дворецът е сравнително малък, но е с огромен парк и градини, в които се нахождатнамират 4 други дворци. В друг потсдамски дворец – [[Цецилиенхоф]], е изготвена [[Потсдамска декларация|Потсдамската декларация]] от [[Антифашистка коалиция|Великите сили]] за прекрояване на следвоенна [[Европа]]. Общо в Потсдам се разполагат 16 двореца.
 
Създаденото в Потсдам през 1912 г. първо голямо филмово ателие в света – днес ''Studio Babelsberg AG'', е един от най-модерните центрове за кино- и телевизионно производство в Германия и Европа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.studiobabelsberg.com/en/corporate/about-us/|заглавие=Studio Babelsberg: One of the world’s most attractive sites for film and television production|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref>
Ред 33:
 
== География ==
=== Географско Положениеположение ===
[[Файл:Potsdam_Landeshauptstadt_AIP_Landtag_Brandenburg_Hauptbahnhof_Zentrum_links_Foto_Wolfgang_Pehlemann_IMG_0001.jpg|мини|Въздушна снимка на Потсдам (01.01.2008 г.): На преден план се вижда възвишението Телеграфенберг с ''Астрофизичния институт'' в Потсдам, ''Потсдамски институт за изследване последиците от климатичните промени'', ''Немския геоизследователски център'' и филиала на ''ИнститутИнститута „Алфред Вегнер“'', по средата се намира централната жп гара в Потсдам, а от лявоотляво на нея е центърът на града със стария градски пазар.|342x342пкс]]
Потсдам се намира на югозапад от Берлин, по средното течението на [[Хафел|р. Хафел]], в местност с гори и езера, формирали се под влиянието на последната ледена епоха. Местността се характеризира с редуването на широки [[низини]] и [[Морена|моренни хълмове]] като например разположената на юг [[Заармундска дъга от крайни морени]]. Най-високата точка на територията на града е възвишението ''Малкият равенсбергРавенсберг'' със своите 114,2 метраm. Най-ниското място е средното водно равнище на водоема ''[[Хафел]]'' с 29 метраm надморска височинан.в. Територията на града днес се състои от около 75 процента% зелени, водни и селскостопански площи, а 25 процента% са застроени.
 
Общо в Потсдам се нахождатнамират над 20 водоема. В центъра на града това са по-специално езерата Хайлигер Зее, Арадо Зее, Темплинер Зее, Тийфер Зее и ГрйебницГребниц Зее. В периферните части на града се намират езерата Сакроер Зее, Леениц Зее, Грос Глинике Зее, Фаарландер Зее и Вайсер Зее.
 
Към водните басейни спадат, освен р. Потсдамска Хафел, която свързва много от езерата, също така и Сакро-Парецкият канал, Телтовският канал, р. Нуте и ръкавът на р. Хафел – Вублиц. Река Потсдамска Хафел минава покрай плажната къпалня Бабелсберг при 29,4 метраm надморска височинан.в. НаслагиНаноси от р. Нуте по-рано са образували части от Острова приятелствона приятелството.
 
На територията на града се нахождатнамират пет [[Природен резерват|природни резервата]] (статус: 2018 г.) и над 50 [[Природна забележителност|природни забележителности]].
 
=== Регион ===
Ред 48:
Следните градове и [[Общини в Германия|общини]] граничат с Потсдам (изброяване по посока на часовниковата стрелка, като се започне от североизток):
 
[[Берлин]], последван от [[Щаансдорф]], [[Нутетал]], [[Михендорф]], [[Швилозее]] ([[Гелто]], Капут, [[Ферх]]) и [[Верда на Хафел]], спадащи към [[окръг Потсдам-Мителмарк]], както и [[Кетцин на Хафел]], [[Вустермарк]] и [[Далго-Дьобериц]] от [[окръг Хафелланд]].
 
=== Административно деление на града ===
Град Потсдам се дели на 34 квартала.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/stadtteileimblick2018_0.pdf|заглавие=Landeshauptstadt Potsdam Stadtteile im Blick 2018|автор=Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Statistischer Informationsdienst 6/2019|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref>
 
В днешно време бивасе прави разграничаваноразграничение между т. нар. стари части на града и новиновите части на града. Старите части са образувани от територията на стария град и на приобщените селища към тях до 1939 г. – това са центърът, западните и северните предградия, [[Борним]], [[Борнщет]], [[Недлиц]], [[Потсдам-Юг]], [[Бабелсберг]], [[Древиц]], [[Щерн]] и [[Кирхщайгфелд]]. Новите части на града от друга страна са селища и общини, приобщени след 1990 г., които от 2003 г. се водят като селищни части и съгласно главниятглавния указ<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/hauptsatzung_2015_aenderungssatzung_5_von_2019.pdf|заглавие=Hauptsatzung der Landeshauptstadt Potsdam|автор=Stadtverordnetenversammlung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=08.05.2019|труд=Hauptsatzung der Landeshauptstadt Potsdam|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> на гр. Потсдам тяхното население има право да избира т. нар. селищен съвет и селищен председател, които защитават техните интереси в рамките на общинския съвет на целия град; новите части на града са [[Айхе]], [[Фаарланд]], [[Голм]], [[Грос Глинике]], [[Грубе]], [[Маркварт]], [[Ной Фаарланд]], [[Зацкорн]] и [[Юц-Паарен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/kategorie/stadtteile|заглавие=Stadtteile|автор=Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> Новите части на града се намират предимно в северната част.
 
Историческият ход на всички приобщавания на селища към общината са показани в раздела ''Приобщавания и отдавания на населени места''.
 
''<u>Градско административно деление със статистическа номерация</u>:''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/Potsdam%20Stadtteile%20im%20Blick%202010.pdf#page=5|заглавие=Statistischer Informationsdienst 4/2011|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=30.06.2011|труд=Statistischer Informationsdienst 4/2011|архив_дата=30.06.2011|достъп_дата=05.04.2020|забележка=Статистически отчети от по-късни години не назовават имената на квартаилитекварталите с едноцифрени номера.}}</ref>
[[Файл:Potsdam subdivisions.svg|мини|Карта на административното деление на Потсдам|435x435пкс300px]]
{| class="wikitabletoptextcells"
|1 [[Потсдам-Север]]
* 11 [[Борним]]
Ред 77:
* 32 [[Потсдам Запад]]
* 33 Вилдпарк
|4 [[Център]]
* 41 [[Северен център]]
* 42 [[Южен център]]
Ред 108:
 
=== Приобщавания и изключвания на населени места ===
Територията на гр. Потсдам до края на 19 век е била сравнително малка. Към гр. Потсдам са спадали освен центъра, само Телтовското, Бранденбургското, Берлинското, Ловджийското и Науенското предградие. Поради нарастването на населението и застрояване многократно се е наложило разширяването на площта на града. Това се е случило на няколко пъти чрез приобщаването на съседни рицарски чифлици или части от тях. Така площта на града се е разраснала от 8930 [[Хектар|дкаha]] през 1836 г. на 1350013 500 [[Хектар|дкаha]] през 1905 година. През 1928 г. паркът [[Сансуси]] със замъците и една голяма част от островът Търно (по-късно Хермансверда) както и шест аристократични чифлика с възвишенията Браухаузберг и Телеграфенберг са били приобщени към територията на града. След това, площта на града е била 32. 060 ha. През 1935 г. са били приобщени [[Борним]], [[Борнщет]], [[Айхе]] и [[Недлиц]], през 1939 г. са последвали индустриалният град [[Бабелсберг]] и другинякои села. През 1952 г. в следствиевследствие на териториалната реформа на [[Германска демократична република|ГДР]] повечето от тези общини са станали отново самостоятелни.<ref>{{Цитат книга|last=Statistisches Bundesamt|first=|title=Gemeinden 1994 und ihre Veränderungen seit 01.01.1948 in den neuen Ländern|year=1995|month=|publisher=Metzler-Poeschel Verlag|location=Stuttgart|isbn=3824603217|pages=}}</ref> През октомври 2003 г. територията на града е достигнала своето най-голямо разширение в следствиевследствие на два нови приобщителни процеса в рамките на териториалната реформа на окръзите на федералната провинция [[Бранденбург]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/1990-neuanfang|заглавие=1990 – Neuanfang|автор=Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=1990 – Neuanfang|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> Така площта на Потсдам се е увеличила със 60% само чрез приобщаванията от 2003 г., докато обаче населението е нараснало само с 12%.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071018045428/http://www.potsdam.de/cms/ziel/36010/DE/|заглавие=Potsdam ist größer geworden|автор=Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Potsdam ist größer geworden|архив_дата=18.10.2007|достъп_дата=05.04.2020}}</ref>
 
'''Обзорна таблица'''
 
Забележка: населениНаселени места, които вече не принадлежат към гр. Потсдам, са маркирани в ''курсив''.
[[Файл:Potsdam Brandenburger Str.jpg|мини|368x368пкс|Бранденбургер щрасе – централна търговска улица в центъра на града]]
[[Файл:Nauener Tor mit Restaurants und Cafés.jpg|мини|439x439пкс|Науенската врата]]
[[Файл:Krongut Bornstedt mit Gartenanlage.jpg|мини|364x364пкс|Кралско ранчо Борнщед]]
[[Файл:Schloss Babelsberg - Luftaufnahme-0428.jpg|мини|436x436пкс|Дворец Бабелсберг]]
 
<br />
{| class="wikitable zebra"
!Някогашни общини
!Дата
Ред 124:
|-
|Бабелсберг
|1. април 04.1939
|
|-
|''Бергхолц-Реебрюке''
|1. април 04.1939
25. юли 07.1952
 
''26. октомври 10.2003''
|Приобщаване към Потсдам
Изключване от Потсдам
Ред 138:
|-
|Борним
|1. август 08.1935
|
|-
|Борнщед
|1. август 08.1935
|
|-
|Древиц
|1. април 04.1939
|
|-
|Айхе
|1. август 08.1935
25. юли 07.1952
 
1. януари 01.1962
 
6. декември 12.1993
|Приобщаване към Потсдам
Прехвърляне към Айхе-Голм
Ред 164:
|-
|Фаарланд
|1. април 04.1939
25. юли 07.1952
 
26. октомври 2003
Ред 174:
|-
|''Гелто''
|1. април 04.1939
25. юли 07.1952
 
''31. декември 12.2002''
|Приобщаване към Потсдам
Изключване от Потсдам
Ред 184:
|-
|Голм
|1. април 04.1939
25. юли 07.1952
 
1. януари 01.1962
 
26. октомври 2003
Ред 199:
|Грос Глинике
|1945
26. октомври 10.2003
|Изключване и прехвърляне на населеното място към Берлин
Приобщаване на останалата част към Потсдам
Ред 205:
|Грубе
(със Шленицзее)
|1. април 04.1939
25. юли195207.1952
 
25. юли 07.1952
 
6. декември 12.1993
|Приобщаване към Потсдам
Изключване от Потсдам
Ред 219:
|-
|Карцо
|14. март 03.1974
|Приобщаване към Фаарланд
|-
|Крампниц
|1. април 04.1939
25. юли 07.1952
 
15. април 04.1957
|Приобщаване към Потсдам
Изключване от Потсдам
Ред 233:
|-
|Марквард
|26. октомври 10.2003
|
|-
|Натверда
|1. април 04.1939
25. юли 07.1952
 
25. юли 07.1952
|Приобщаване към Потсдам
Изключване от Потсдам
Ред 247:
|-
|Недлиц
|1. август 08.1935
|
|-
|Нойбабелсберг
(до 1925 Малко Глинике)
|1. април 04.1938
|Обединение с Новавес под названието Бабелсберг
|-
|Нойендорф
|1. април 04.1907
|Приобщаване към Новавес
|-
|Ной Фаарланд
|1. април 04.1939
25. юли 07.1952
 
26. октомври 10.2003
|Приобщаване към Потсдам
Изключване от Потсдам
Ред 270:
|-
|Новавес
|1. април 04.1938
|Обединение с Нойбабелсберг под названието Бабелсберг
|-
|Паарен
|1. януари 01.1961
|Обединение с Юц под названието Юц-Паарен
|-
|Плантаженхаус, чифлик
|1. април 04.1926
|
|-
|Потсдам-Гут, чифлик
|1. април 04.1926
|
|-
|Сакро
|1. април 04.1939
|
|-
|Зацкорн
|26. октомври 10.2003
|
|-
|Торно, чифлик
|1. април 04.1926
|
|-
|Юц
|1. януари 01.1961
|Обединение с Паарен под названието Юц-Паарен
|-
|Юц-Паарен
|26. октомври 10.2003
|
|-
|''Вилхелмсхорст''
|1. юли 07.1950
25. юли 07.1952
 
''26. октомври 10.2003''
|Приобщаване към Потсдам
Изключване от Потсдам
Ред 317:
 
=== Климат ===
Потсдам има [[умерен климат]], който се влияе от атлантическия климат на север и запад, а също така и от [[Континентален климат|континенталния климат]] на изток. Екстремни метеорологични явления като бури, силнасилни градушкаградушки или обиленобилни снеговалежснеговалежи са рядкост. [[Температурна амплитуда|Температурните амплитуди]] съответстват приблизително на средните за Германия. Сезонните колебания на температурата са по-малки, отколкото в обичайния континентален климат, но по-високи, отколкото в по-балансирания морски климат на крайбрежните райони. Количеството валежи е сравнително ниско с годишна сума от 590 милиметраmm. В Барселона например това също е 590 милиметраmm, в Мюнхен обаче е около 1000 милиметраmm. От началото на метеорологичните изследвания, на Коледа в Потсдам има сняг приблизително на всеки четири години, а през 2010 г. Коледата е била с най-голямата дотогава снежна навелицапокривка от 23 cm.<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesschau.de/multimedia/sendung/tt-6449.html|title=Tagesschau.de|last=|first=|date=17.12.2018|work=Tagesthemen 17.12.2018, 22:15 Uhr|access-date=07.04.2020}}</ref> От началото на 20 век средните годишни температури се колебаят между 6,5 °C и 11 °C.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://data.giss.nasa.gov/gistemp/station_data_v4_globe/|заглавие=GISS Surface Temperature Analysis, Station Data: Potsdam.|автор=National Aeronautics and Space Administration, Goddard Institute for Space Studies (englisch)|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=GISS Surface Temperature Analysis (v4)|архив_дата=|достъп_дата=07.04.2020}}</ref>
 
[[Климатология|Климатични изследвания]] се провеждат в Потсдам още от около 1874 г. на хълма Телеграфенберг. Потсдамският институт за изследване последиците от климатичните промени предвижда като последица от [[Глобално затопляне|глобалното затопляне]] повишаване на средните температури и по-нататъшно намаляване на валежите в региона Бранденбург през следващите десетилетия.
Ред 328:
Днешниата територия на град Потсдам вероятно е била населен още от [[Ранна бронзова епоха|ранната бронзова епоха]]. След [[Велико преселение на народите|великото преселението на народите]], славянското племе на [[Хевели|хевелите]] построява замък на р. [[Хафел]] отсреща [[Устие|устието]] на р. Нуте през 7 век.
 
Първото документирано споменаване на населеното място е направено в дарителна грамота на по-късния император [[Ото III (Свещена Римска империя)|Ото III]] на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], която е била отправена към [[абатство]] [[Кведлинбург]], датираща от 3 юли 307.993 г. и упоменаваща населеното място под името ''Поступими ([[Немски език|нем]]. Poztupimi).''<ref>{{Цитат книга|last=Sickel|first=Theodor|title=Свидетелство № 131 [Urkunde Nr. 131] в: Diplomata 13: Die Urkunden Otto des II. und Otto des III. (Ottonis II. et Ottonis III. Diplomata)|url=https://www.dmgh.de/mgh_dd_o_ii__dd_o_iii/index.htm#page/542/mode/1up|year=1893|month=|publisher=|location=Hannover|isbn=|pages=542 – 543}}</ref> Особено значение региона е придобил поради факта, че е контролирал прехода през р. [[Хафел]]. Името вероятно произлиза от [[Славянски езици|славянските]] думи „под“ и „дубими“ (дъб), които могат да бъдат преведени като ''под дъбовете''.<ref>{{Cite news|url=https://www.welt.de/welt_print/article2185493/Zwischen-Wirbelwasser-Dunkelfurt-und-Wildschweingebirge.html|title=Die Welt|last=Werner|first=Hendrik|date=07.07.2008|work=Zwischen Wirbelwasser, Dunkelfurt und Wildschweingebirge|access-date=07.04.2020}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Hormes|first=Stephan|last2=Peust|first2=Silke|title=Atlas der Wahren Namen|year=2009|month=|publisher=Carlsen Verlag|location=|isbn=978-3-551-68458-5|pages=}}</ref> На [[Лужишки езици|лужешки]] език (език на славянското малцинство в Бранденбург), градът се нарича „Подступъм“ (Podstupim), което означава „предхождащо ниво“ или „фронтови пост“ (преден пост, [http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/аванпост аванпост]). Това значение на думата е признато на сегашния етап на науката за най-сигурния произход на името на града.
 
През 1157 г. [[Албрехт I фон Бранденбург]] (наричан също Албрехт Мечката) завладява града и основава [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфство Бранденбург]]. Благодарение на Албрехт части от бившата [[Северна марка]] се приспадат към територията на [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфство Бранденбург]] и по този начин попадат фактически в пределите на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. До края на XII век Потсдам е бил югоизточният крайъгълен камък на [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфство Бранденбург]]. На прелезния пункт на р. Хафел е била построена германска каменна крепостна кула. През 1317 г. градът за първи път се споменава като крепост и преди всичко като населено място със статут на град носещ името ''Постамп'' (''Postamp''). Потсдам получава [[Градски права в Ниските земи|градски права]] през 1345 г. и си остава през следващите няколко века един малък пазарен град.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/cms/beitrag/10000074/33981/|заглавие=993 – Von Poztupimi zur Residenzstadt|автор=Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=07.04.2020}}</ref> От 1416 г. до края на [[Първа световна война|Първата световна война]] през 1918 г. и свързаното с нея падане на [[Монархия|монархията]] в Германия, Потсдам е бил във владение на династията [[Хоенцолерн]]. Опустошителната [[Тридесетгодишна война]] и два големи пожара са разрушили града.
Ред 387:
{{Гео-мъниче}}
{{Германия-мъниче}}
{{нормативен контрол}}
 
[[Категория:Потсдам| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Потсдам“.