Арабски халифат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Упадък на Абасидите (9 – 13 век): посин препр |
м overlinking |
||
Ред 39:
'''Арабският халифа̀т''' е общото название на [[Теократична монархия|теократична]] [[араби|арабско]]-[[ислям|мюсюлманска]] държава, възникнала в резултат от [[Арабско-ислямски завоевания|арабските завоевания]] през VII – IX век и оглавявана от [[халиф]]и – „наместници“ на [[Мохамед]], представляващи всички мюсюлмани и притежаващи пълната религиозна и политическа власт<ref>''Encyclopedia of Islam and the Muslim World,'' (2004) v.1, p.116 – 123</ref>. Различните периоди от историята на халифата се разглеждат според името на съответната управляваща [[династия]].
Първоначално ядро на халифата става създадената от
Епохата на съществуване на Арабския халифат, заедно с няколкото последващи столетия е съпроводена с разцвет на ислямската наука и култура, известен в западната историография като [[Златен век на исляма]].
Ред 79:
''Първите [[Абасиди]]:'' основател на династията е [[Абул Абас ас-Сафах]], тоест „Кръвопроливащия“ (750 – 754 г.); сравняваният по размаха на действията си с [[Людовик XI]], гениален държавен строител и финансист [[Ал-Мансур]] (754 – 775 г.); до разточителност щедрият и затова много популярен в литературата баща на [[Харун ар-Рашид]] – [[Ал-Махди]] (775 – 785 г.); свирепият [[Ал-Хади]] (785 – 786 г.); прославеният покровител на поетите и литераторите Харун ал-Рашид (786 – 809 г.), който бил свидетел на най-големия възход на халифата, макар че самият той бил лош управник и съвсем не приличал на онзи идеален образ, какъвто му приписват [[Хиляда и една нощ]]; [[Ал-Амин]] (809 – 813 г.); приятелят на учените и свободолюбивите философи, персиец по майка – [[Мамун]] (813 – 833 г.); продължилите неговата либерална политика [[Ал-Мутасим]] (833 – 842 г.) и [[Ал-Васик]] (842 – 847 г.).
Границите на халифата се свили: спасилият се от вражеско преследване [[Омаяди|омаяд]] [[Абдаррахман I]] през [[755]] г. в Испания полага началото () на независимия [[Кордовски емират]], който от [[929]] г. официално се нарича „[[Кордовски халифат]]“ ([[929]] – [[1031]] г.); 30 години по-късно [[Идрис I (Магрибски)|Идрис]], правнук на халифа Али и затова еднакво враждебен както към Абасидите, така и към Омаядите, основава в [[Мароко]] алидската династия на [[Идрисиди]]те ([[785]] – [[985]] г.), столица на която е гр. Тудга; останалата част от северния бряг на [[Африка]] ([[Тунис]] и др.) била на практика изгубена за абасидския халифат, когато назначеният от Харун ар-Рашид наместник Аглаб основава в Кайруван династията на [[Аглабиди]]те (800 – 909 г.). Абасидите не смятали за нужно да възобновяват външната завоевателна политика срещу християнските или други страни, и въпреки че понякога възниквали военни стълкновения и на източните и на северните граници, (като двата неуспешни похода на
=== Персийско влияние ===
Ред 89:
По своето политическо, макар и вече не завоевателно величие и по културен разцвет векът на първите Абасиди е най-блестящото време в историята на халифата, донесъл му световна слава. По света са разпространени пословици като: „времето на [[Харун ал-Рашид]]“, „[[Приказки от 1001 нощ|разкоша на халифите]]“ и т. н. Много мюсюлмани и до днешни дни подкрепят духа си със спомени за онези времена. Впрочем деспотичната, безсърдечна и често коварна жестокост на тези халифи понякога била дори повод за гордост. Така например хитрият [[Ал-Мансур]], обичал да се облича пред народа в лицемерната одежда на набожността и справедливостта, предпочитал когато е възможно да действа с коварство и убивал хората, които считал за опасни след като първо приспивал вниманието им с клетвени обещания и милости. При Ал-Махди и Харун ал-Рашид жестокостта била уравновесявана от щедростта им, но пък вероломното и свирепо сваляне на везирското семейство на [[Бармекиди]]те, които били извънредно полезни за държавата, но налагали известни ограничения на властелина, е един от най-отвратителните актове на източния деспотизъм при Харун ал-Рашид. Трябва да се добави също, че при Абасидите в съдопроизводството била въведена системата на изтезаване. Дори известният с търпимостта си Мамун и неговите двама приемника са упреквани в тирания и жестокост към хората, които са им били неприятни. Още при първите Абасиди се забелязват признаците на наследствено безумие, които при потомците им се усилват<ref>„ Culturgesch. d. Or.“, II, 61", Кремер</ref> <ref>„ История на исляма“, II, 170, Мюлер</ref>.
За тяхно оправдание може да се каже само, че вероятно твърдите, радикални и терористични мерки са били необходимост за потискане на хаотичната анархия, обхванала ислямските страни при въздигането на Абасидската династия: бунтуващите се привърженици на свалените Омаяди, непризнатите Алиди, хищните [[хариджити]] и непрекъснатите въстания в северните части на държавата, подклаждани от различни персийски секти. Вероятно Абу-л Абас така е разбирал смисъла на своето прозвище „Кръвопроливащ“, благодарение на страшната централизация, която въвежда безсърдечният, но гениален политик
=== Арабска култура ===
Ред 95:
Обикновено наричат тази култура арабска, защото за всички народи в халифата държавният език бил арабски. Затова се казва ''„арабско'' изкуство“, ''„арабска'' наука“ и т.н., но в същността си това са най-вече останки от културата на Сасанидите и въобще староперсийската култура (която, както се знае, е възприела много и от [[Индия]], [[Асирия]], [[Вавилон]] и, непряко от [[Гърция]]). В западноазиатските и египетската части на халифата се срещат останки от византийската култура, докато в Северна Африка, [[Сицилия]] и Испания – от римската и римско-испанска култури. Не може да се каже, че наследената от халифата чужда култура се е издигнала качествено при арабите: архитектурно иранско-мюсюлманските постройки са на по-ниско ниво от староперсийските, същото се отнася и за мюсюлманските изделия от коприна и вълна. Домашните съдове и украшения, въпреки че са много красиви отстъпват пред старинните изделия. За сметка на това в мюсюлманския, абасидски период в обширната обединена и подредена държава се засилило търсенето на предмети иранско производство, увеличило се количеството потребители. Мирните отношения със съседите позволили да се развие забележителна търговия с [[Китай]] през [[Туркестан]] и моретата, през [[Индийския архипелаг]], с [[волжки българи|волжките българи]] и [[Русия]], през [[хазари|Хазарското царство]], с испанския [[Кордовски емират|емират]], с цяла Южна Европа (с изключение на [[Византия]]), с източните брегове на Африка (от където получавали [[слонова кост]] и [[негри]]) и т.н.
Главно пристанище на халифата бил град [[Басра]]. Търговец и производител – това са главните герои на арабските приказки. Различни високопоставени лица, военачалници, учени и други не се срамели да добавят към титлите си прозвището Аттар (= бояджия), Хейят (= [[шивач]]), Джавхарий (= бижутер) и други подобни. Но по принцип характерът на мюсюлманско-иранската промишленост се изразявал не толкова в удовлетворяването на практическите потребности, колкото на желанията за разкош. Главните предмети на производство били [[коприна|копринени тъкани]], [[муселин]], [[атлаз]], [[моаре]], [[брокат]]), оръжие ([[сабя|саби]], [[кинжал]]и, [[ризници]]), бродерии на ленено платно и кожа, сърмени ширити, килими, шалове, сечени, гравирани, рязани
Персийският дух овладява и арабската поезия, която вместо бедуински песни се радва на изтънчените произведения на басриеца Абу-Новас (наричан още „арабския [[Хайнрих Хайне|Хайне]]“) и други придворни поети на Харун ар-Рашид. Очевидно, не без персийско влияние <ref> Brockelman „Geschichte der Arabischen Literatür", I, 134</ref> възниква същинската [[историография]] и след „Житието на Апостола“, съставено от ибн-Исхак за Мансур, се появяват поредица от светски историци. [[Ибн-ел-Мокафа]] превежда от персийски език (около 750 г.) Сасанидската „Книга на владиците“, пехлевийската обработка на индийските притчи за „Калил и Димн“ и различни гръцко-сирийско-персийски философски произведения, с които преди всички се запознават [[Басра]] и [[Куфа]], както и [[Багдад]]. Същата задача изпълняват и бившите персийски поданици християни-арамейци Джондишапур, Харан и др.
| |||