Андроник I Комнин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м overlinking
Ред 32:
След смъртта на император [[Мануил I Комнин]] през 1180 г. престолът е наследен от непълнолетния му син [[Алексий II Комнин]]. От негово име управлява майка му [[Мария Антиохийска]], начело на [[регент]]ски съвет. Виждайки възможност за преврат, Андроник се връща във Византия начело на армия от турски наемници. В резултат от борбата за влияние между дворцовите партии в столицата избухват поредица от бунтове, които улесняват издигането на Андроник до трона. С умела демагогия той използва народното недоволство против прекомерното влияние на латините в управлението и устройва невиждан погром в квартала на латините в Константинопол (1181 г.), в който загиват ок. 80 хил. души. Тази жестокост окончателно настройва католическите владетели против Византия.
 
През 1182 г. Андроник сваля от [[регент]]скиярегентския пост майката на Алексий II Комнин – Мария Антиохийска, принуждава сина и да подпише нейната смъртна присъда и я убива скоро след това. Отровени са [[Мария Комнина Порфирогенита]] и съпругът и кесарят [[Райнер Монфератски]] – хората, които са му помогнали да се възкачи на византийския трон.
 
Заграбвайки регентския пост, Андроник остава без противници и се обявява за съимператор на Алексий II, а един ден след това е коронясан за старши съимператор. Така цялата власт се съсредоточила в ръцете на Андроник I.