Асканио Мария Сфорца: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м overlinking
Ред 20:
'''Асканио Мария Сфорца''' ({{lang|it|Ascanio Maria Sforza}}, * [[3 март]] [[1455]] в [[Кремона]], † [[28 май]] [[1505]] в [[Рим]]) от фамилията [[Сфорца]] е [[кардинал]] на [[Римокатолическата църква]] в [[Италия]] от 1484 г.
 
Той е вторият син на [[Франческо I Сфорца]] (1401–1466), [[Миланско херцогство|херцог на Милано]], основател на фамилията [[Сфорца]], и втората му съпруга [[Бианка Мария Висконти]] (1424–1468), единствената дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]], херцог на Милано. Неговите братя [[Галеацо Мария Сфорца]] и [[Лудовико Сфорца]], наричан „ил Моро“, са херцози на Милано.
 
Асканио Мария Сфорца е [[архиепископ]] на [[Егер]] и през 1484 г. [[папа]] [[Сикст IV]] го издига на кардинал с църквата ''Santi Vito, Modesto e Crescenzia''. Той се стреми да помага за увеличаването на силата на фамилия Сфорца. През 1500 г. венецианците предават кардинал Асканио Сфорца на французите и получава домашен арест. Той е освободен през 1502 г. като няма право да напуска Франция. Кардинал Асканио Сфорца е извикан във френския кралски двор на [[Луи XII]] и става постоянен придружител при ловуване на френския крал. Той подарява на френската кралица една много голяма перла, която преди носел брат му Лудовико. През август 1503 г. Луи XII разрешава на кардинала да се върне в Рим. Неговата цел е да изгони французите от Ломбардия и да постави брат си Лудовико, който е в затвор на фрацузите, като дук в Милано.