Атентат в църквата „Света Неделя“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м overlinking
Ред 21:
След провала на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] през [[1923]] година БКП е забранена от Върховния касационен съд на [[2 април]] [[1924]] г. БКП не изпълнява решението и продължава дейността си в нелегалност. Правителството арестува и убива без съд много нейни активисти, което нанася тежък удар по структурите ѝ. Набиращият сила [[Леви комунисти в БКП|ултраляв уклон]] в [[БКП]] решава да отвърне на удара с ново насилие. Към Централния комитет (ЦК) на [[БКП]] е създадена Специална наказателна група, включваща [[Яко Доросиев]], о.з. капитан [[Иван Минков]] и [[Вълко Червенков]], със задача извършване на убийства на хора на възлови длъжности в армията, полицията и висши държавни служители. [[Военна организация на БКП|Военната организация на БКП]], ръководена от о.з. майор [[Коста Янков]] и Иван Минков, организира малки терористични групи („шесторки“). Същевременно, полицията продължава относително успешно да унищожава нелегалната структура на [[БКП]].<ref name="марков"/>
 
През декември [[1924]] година група дейци на [[Военна организация на БКП|Военната организация]] вербува [[Петър Задгорски]], клисар на църквата „Света Неделя“. [[Димитър Хаджидимитров]] и [[Димитър Златарев (комунист)|Димитър Златарев]], ръководител на секцията по въоръжението във ВО, предлагат да се убие директорът на полицията [[Владимир Начев]] и по време на опелото му да се извърши мащабен атентат. Те се надяват по този начин да ликвидират голям брой ключови фигури в полицейската и военната йерархия и да намалят натиска, оказван върху [[БКП]] от властите. Според историка Георги Марков, идеята е приета ентусиазирано от [[Станке Димитров]], секретар на ЦК, който в началото на [[1925]] година я излага в срещи с [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] и [[Васил Коларов]], по това време генерален секретар на [[Коминтерн]]а. Те не одобряват предложението, тъй като смятат, че подобно действие трябва да бъде предшествано от подготовка за мащабно въстание.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 222 – 228 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>
 
Междувременно правителството засилва действията си срещу нелегалната БКП. На [[11 февруари]] е арестуван, изтезаван и убит влиятелния функционер на софийската организация на БКП [[Вълчо Иванов]], а малко след това на улицата са застреляни комунистическите депутати [[Тодор Страшимиров]] и [[Харалампи Стоянов]]. На [[10 март]] е приета промяна в [[Закон за защита на държавата|Закона за защита на държавата]], която увеличава правомощията на властите – смъртна присъда се полага не само за дейците на нелегалната БКП, но и за тези, които им помагат и ги укриват. На [[26 март]] е убит Яко Доросиев, ръководител на секцията по оперативната дейност към Военната организация на комунистическата партия.<ref name="марков"/>
Ред 60:
* генерал-майор [[Александър Давидов]], началник на [[Генерален щаб на Българската армия|щаба на армията]] в периода [[9 юни]] [[1923]] – [[3 юли]] 1923
* генерал-майор [[Петър Лолов]]
* полковник [[Стефан Нойков]], началник на [[Генерален щаб на Българската армия|щаба на армията]] в периода [[18 май]] [[1923]] – [[9 юни]] 1923
* полковник [[Спас Жостов]]
* полковник [[Ангел Сребров]]