Разлика между версии на „Беласишка битка“

м
overlinking; козметични промени
м (overlinking; козметични промени)
|резултат=Победа на [[Византия]]
|страна1=[[Първа българска държава|България]]
|страна2=[[Византия]]
|командир1=[[Самуил]] </br> [[Гавраил Радомир]]
|командир2=[[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] </br> [[Никифор Ксифий]] </br> [[Теофилакт Вотаниат]] †
'''Бела̀сишката битка''', известна още като '''битката при Беласица''', '''битката при Ключ''' или '''битката при Клидион''' (на [[гръцки]]: ''Μάχη του Κλειδίου''), се състои на 29 юли 1014 г. в хода на [[българо-византийски войни|българо-византийските войни]] от времето на цар [[Самуил]]. Тя е кулминация на двубоя между българския цар Самуил и византийския император [[Василий II Българоубиец]], продължил десетилетия в края на Х и началото на XI век.
 
В началото на този двубой [[Самуил]] има превес, но от 1001 г. насетне, когато [[Византия]] се отърсва от вътрешните междуособици и от конфликта си с [[араби]]те, [[българи]]те започват да губят надмощието си и са принудени да се борят за независимостта си. За да спрат вражеските нашествия, те изграждат широка укрепителна система, преграждаща планинските проходи и другите пътища към вътрешността на държавата. При поредния си поход през лятото на 1014 г. Василий II е спрян пред едно от тези укрепления – [[Самуилова крепост (Ключ)|крепостта-дема]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html ''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 692 и бел. 54.] (изд. София 1971)</ref>, издигната от Самуил в Ключката клисура (на гръцки: ''Κλειδίον'', ''Клидион'') между планините [[Беласица]] и [[Огражден]], край днешното село [[Ключ (село)|Ключ]].
 
Българските войски отбиват многократните опити на византийците да превземат преградата с фронтално нападение, но на 29 юли са нападнати внезапно в гръб от отряда на [[Никифор Ксифий]], който успява да обходи позициите им по планински пътеки. Битката завършва с тежко поражение на българите. Според свидетелствата на различни средновековни летописци броят на загиналите е значителен, а попадналите в плен са ослепени по заповед на Василий II, наречен по-късно „Българоубиец“. Цар Самуил избягва гибелта в самата битка, но умира два месеца по-късно – на 6 октомври 1014 г., след като получава сърдечен пристъп при вида на ослепените си бойци.
По-пряка връзка с битката през 1014 г. имат събития, случили се близо половин столетие преди нея. През 968 година България е нападната от киевския княз [[Светослав I]]<ref>''Гюзелев'', Кратка история на България, с. 68</ref>. По това време българската държава, която при цар [[Симеон I]] (893 – 927) е поставила Византия в крайна опасност<ref>''Божилов'', Цар Симеон Велики, с. 115 – 116, 124 – 126, 137 – 144</ref>, вече е загубила голяма част от мощта си. Нейните източни предели, където е и столицата [[Велики Преслав]], се превръщат в бойно поле на византийци и руси, защото, макар че идва на [[Дунав]]а като византийски наемник<ref>''Мутафчиев'', Книга за българите, с. 79</ref>, Светослав скоро насочва оръжието си срещу [[Константинопол]]. Развръзката от тези събития идва, когато руският княз е победен от византийския император [[Йоан Цимисхий]] и е принуден да се оттегли от България, чиито източни области попадат под византийска власт през 971 г.<ref>''Гюзелев'', Кратка история на България, с. 68 – 69</ref> Внукът на Симеон, [[Борис II]] (969 – 971), е отведен от Цимисхий в Константинопол, където е принуден да се откаже публично от царската си титла<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 58 – 59</ref>.
 
С този акт Византия счита, че е сложила край на българската държава. Затова, когато пет години по-късно (непосредствено след смъртта на Цимисхий през януари 976 г.), в западните области на някогашното Преславско царство [[Въстание на комитопулите|избухва въстание]]<ref>Йоан ''Скилица'', „История“, в: ''Подбрани извори'', т. II, с. 64; ''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 94 сл.</ref>, в [[Константинопол]] възприемат водачите му, [[комитопули]]те [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], [[Арон (комитопул)|Арон]] и [[Самуил]], като „отстъпници“ и „метежници“ срещу законната власт на византийския император, които трябва да бъдат отново подчинени<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 172 – 173</ref>.
 
През 986 г. Василий II предприема първия си поход срещу българите. След безуспешна обсада на [[София|Средец]] императорът претърпява съкрушително поражение в [[Битка при Траянови врата|битката при Траянови врата]]<ref>''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 39 – 41, 43 – 44</ref>. Военните успехи на Самуил срещу византийците и гибелта на останалите комитопули водят до издигането му в едноличен управник (а от 997 г. – и владетел с царска титла) на държавата, чието средище е преместено в [[Преспа (средновековен град)|Преспа]] и [[Охрид]].
* '''Павлов''', Пламен, ''Залезът на Първото българско царство (1015 – 1018)'', Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, София 1999, ISBN 954-430-630-7
* '''Митрев''', Георги, [http://www.uni-plovdiv.bg/logos/GetResource?id=161 ''Самуиловата крепост-дема и битката от 1014 г.''], в: сп. Македонски преглед, 1993, кн. 2, с. 75 – 88 (посетен на 29.1.2008)
* '''Томов''', Тома, ''Ключ 1014 г.'', Издателство на Нов български университет, София 2015, ISBN 978-954-535-883-8
* '''Ćirković''', Sima, [http://www.montenegrina.net/pages/pages1/istorija/duklja/doseljavanje_slovena_i_dukljanska_drzava.htm ''Doseljavanje slovena i dukljanska država''], изтеглено от [http://www.montenegrina.net/index.html ''Montenegrina digitalna biblioteka crnogorske kulture''] на 20 ноември 2007 г.
* '''Holmes''', Catherine, [http://www.roman-emperors.org/basilii.htm ''Basil II (A.D. 976 – 1025)''], публ. в: [http://www.roman-emperors.org/impindex.htm De Imperatoribus Romanis], An Online Encyclopedia of Roman Emperors, изтеглено на 16 ноември 2007 г.