Асен Разцветников: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м overlinking
Ред 35:
Асен Разцветников започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. „Българан“ под псевдонима Анри. Активен сътрудник на левия печат – сп. „[[Червен смях]]“, „Младеж“, „[[Работнически вестник]]“ и др. Смятан е за един от най-ярките представители на „септемврийската литература“ заедно с [[Гео Милев]], [[Ангел Каралийчев]], [[Никола Фурнаджиев]]. Плод на тогавашните му влияния е първата му стихосбирка – „Жертвени клади“ ([[1924]] г.).
 
След едно литературно четене в Софийския университет по повод 10 години от смъртта на [[Пейо Яворов]] той, както и Ангел Каралийчев, [[Никола Фурнаджиев]] и Георги Цанев, са обвинени от съпартийците си от [[БКП]] в „общоделство“ с буржоазията. Заради възникналите разногласия Разцветников се дистанцира от левите идеи, прекратява сътрудничеството си в сп. „Нов път“ и започва да сътрудничи на списанието на [[Владимир Василев (критик)|Владимир Василев]], „Златорог“.
 
През 30-те години насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от старогръцки, френски и немски език, сред които ''„[[Ода на Радостта]]“'' от [[Фридрих Шилер]] – част от финала на ''[[Симфония № 9 (Лудвиг ван Бетховен)|„Девета симфония“]]'' от [[Лудвиг ван Бетховен]], станала [[Европейски химн|химн]] на [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. От 1938 до 1944 година е издател-редактор заедно с [[Емил Коралов]] и [[Лъчезар Станчев]] на популярния вестник за юноши "[[Весела дружина]]".