Франсиско Франко: Разлика между версии

Без да има строга идеология, Франко започва да търси помощ от националсиндикалистите (''nacionalsindicalismo'') и римската католическа църква (nacionalcatolicismo). Неговата коалиционно управляваща партия „Мовимиенто Насионал“ е толкова разнородна, че дори трудно може да се категоризира като партия и със сигурност не е идеологическа като „Фасио ди Комбатименто“ (фашистката партия) или управляващия блок на [[Антонио Салазар]]. Главното предимство на неговата испанска държава е кооперативизмакооперативизмът – режим, в който се набляга повече на ред и стабилност, отколкото на точна политическа визия.

През [[1947]] г. Франко провъзгласява Испания за [[монархия]], но не определя водач. Този жест е направен най-вече за да успокои монархическите фракции в партията. Въпреки че се е провъзгласил за монархист, Франко не иска да стане крал, затова оставя трона празен, като той всъщност става [[регент]]. Той носи униформата на капитан-генерал (ранг, традиционно отреден на краля), живее в двореца [[Ел Пардо]], определен за краля, и неговият лик се появява на повечето испански монети. Въпреки това неговите официални титли са само „Хефе дел естадо“ (управляващ държавата) и „Генералисимо де лос ехерситос еспаньолес“ (Върховен генерал на Испанските въоръжени сили), придружени от „por la gracia de Dios, Caudillo de España y de la Cruzada“ („по божията воля водач на Испания и Кръстоносните походи“). (Следва да се отбележи, че „по божията воля“ е по-скоро техническатехнически правна фраза, която означава върховни почести в абсолютните монархии и е използвана само от монарси).