Библия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Замяна на файла „Torah.jpg“ с Torah_(The_S.S._Teacher's_Edition-The_Holy_Bible_-_Plate_X).jpg
м overlinking; козметични промени
Ред 15:
Българската дума ''Библия'' е от латинската дума biblia, която е същата и на [[средновековен латински]], и [[старолатински]], и произлиза от думата за „книги“ на [[койне]] гръцки – τὰ βιβλία (ед. ч. βιβλίον, ''библион'').
 
[[Средновековие|Средновековната]] латинска дума biblia е съкращение от biblia sacra – „свята книга“, докато biblia на [[гръцки]] и [[старолатински]] е среден род, множествено число (ед. ч. bibliorum). Постепенно се стига дотам да се счита за съществително в женски род, единствено число (biblia-> bibliae) в [[средновековния латински]]. Така думата става известна в единствено число в средите на [[Западна Европа]]. Латинското biblia sacra – „свети книги“ се превежда на гръцки с τὰ βιβλία τὰ ἅγια, ''та вивлиа та агиа'' – „светите книги“.
 
Думата βιβλίον сама по себе си има буквално значение на „[[хартия]]“ или „[[свитък]]“ и започва да се използва редовно за „[[книга]]“. Тя е умалително на βύβλος, вивлос, „[[египетски папирус]]“ (вероятно произлиза от името на [[Финикия|финикийското]] морско пристанище [[Библос]], известен още като [[Гебал]], откъдето египетските [[папирус]]и са били изнасяни за [[Гърция]]). Гръцкото ta biblia (букв. „малки книжки от папирус“) е израз, който [[Гръцки юдеи|гръцките юдеи]] използвали, за да опишат своите свещени книги ([[Септуагинта]]та). Християнската употреба на понятието може да се проследи от 223 г. сл. Хр. Библейският учен [[Ф. Ф. Брус]] отбелязва, че [[Йоан Златоуст]] изглежда е първият писател, който използва гръцката фраза ta biblia („книгите“), за да опише едновременно [[Стар завет|Стария]] и [[Нов завет|Новия завети]] заедно ([[Проповеди върху Матей|Проповеди върху „Матей“]]. Между 386 г. и 388 г.).
Ред 187:
 
{{Нормативен контрол}}
 
[[Категория:Библия| ]]