Битка при Гетисбърг: Разлика между версии

Скоро след голямата победа на Армията на Северна Вирджиния над Армията на Потомак [[Битка при Чансълърсвил|при Чансълърсвил]] (30 април – 6 май 1863 г.) [[Робърт Лий]] решава да предприеме второ нахлуване на територията на Севера (първото е неуспешният [[Мерилендски поход]] през септември 1862 г.) Такъв ход би разстроил военното планиране на Съюза и при значителен успех би могло да компенсира евентуално поражение на Конфедерацията при обсадения [[Виксбърг]], [[Мисисипи]] и да накара политиците от Севера да се замислят за мир. Такъв поход би позволил на южняците да живеят от продоволствието на Севера и да облекчат опустошената от войната [[Вирджиния]]. Армията на Лий от 72 000 човека би могла да застраши [[Филаделфия]], [[Балтимор]] и [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]] и да засили движението за мир на Север.<ref>Coddington, сс. 8 – 9; Eicher, с. 490.</ref> Той наскоро е разбрал как генерал-майор [[Джордж Макклелан]] е спрял нахлуването му в [[Мериленд]] през [[1862]] г. в [[битка при Антиетам|битката при Антиетам]], преди да може да събере армията си: като се е сдобил с тайна заповед на Лий, която е описвала намеренията му. Това вдъхва увереност на Лий, че без такава помощ генерал-майор [[Джоузеф Хукър]], който Лий счита за плах и неуверен командир, доста по-трудно би могъл да го спре.

На 3 юни армията на Лий започва да се придвижва на север от [[Фредериксбърг]], [[Вирджиния]]. За да увеличи ефективността на командването Лий реорганизира армията си от два в три корпуса. Генерал-лейтенант [[Джеймс Лонгстрийт]] запазва командването на Първи корпус. Корпусът на загиналия вследствие на приятелски огън в битката при Чансълърсвил генерал-лейтенант [[Томас Стоунуол Джаксън]] е разделен на две, като Втори корпус отива под командването на генерал-лейтенант [[Ричард Юел]], а новият Трети корпус е поставен под командването на генерал-лейтенант [[Амброуз Хил]]. Кавалерийският корпус е под командването на генерал-майор [[Джеб Стюарт]]<ref>Eicher, p. 491</ref>. Съюзната Армия на Потомак под командването на генерал-майор [[Джоузеф Хукър]] се състои от седем пехотни корпуса, кавалерийски корпус и артилерийски запас с обща численост 94 000 души.<ref name=BM125/>

Мийд също има своите критици. Подобно на Лий Мийд получава пристрастни нападки за представянето си при Гетисбърг, но има нещастието да ги преживее лично. Поддръжници на неговия предшественик, генерал-майор [[Джоузеф Хукър]], гълчат Мийд пред Съвместната комисия за воденето на войната на [[Конгрес на САЩ|Конгреса на САЩ]], където радикални републиканци подозират, че Мийд е „медена глава“ (демократ, с позиция за сключване на мир) и се опитват да го лишат от командването. Даниъл Сикълс и Даниъл Батърфийлд обвиняват Мийд, че е планирал да отстъпи от Гетисбърг по време на битката. Повечето политици, включително Линкълн, критикуват Мийд за хладното му преследване на Лий след битката. Някои от най-компетентните подчинени на Мийд—[[УинфийлдМийд—Уинфийлд Ханкок]], Джон Гибън, Гуверньор Уорън и Хенри Хънт, всичките герои от битката—защитават Мийд на хартия, но Мийд е огорчен от цялото преживяване.<ref>Sears, сс. 505 – 507.</ref>