Бранимир Орманов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м overlinking |
||
Ред 58:
През 1947 г. флотът получава от Съветския съюз значителна бойна сила – старият, но изпитан в боевете [[ескадрен миноносец]] „Железняков“, 12 [[преследвача на ПЛ]] от 3 проекта, [[полк]] [[торпедоносна авиация]] ТУ-2 (в състава на [[ВВС]], но оперативно подчинена на ВМФ). В [[Одеса]] се подготвят [[екипаж]]ите за получаване на [[подводница|ПЛ]] тип „М“ и [[торпеден катер|ТК]] тип ТМ-200. Толкова бойни кораби не са съществували и в мечтите на морските офицери. И в началото на [[1948]] г. кап. II ранг Орманов е назначен за началник [[щаб]] и първи заместник на командира на Черноморския военен флот на Република България. Орманов е удовлетворен от доверието, че му е предоставена възможността да се реализира като морски специалист, за което дълги години упорито се е готвил.
През есента на
След завръщането си кап. II ранг Орманов заварва извършване на реорганизация на военноморските сили, при която е закрита длъжността му началник на щаба на Черноморския флот. Той е назначен за командир на [[бригада]]та надводни [[кораби]] от Черноморския военен флот<ref>„Хора, пагони, лампази“, книга от Рангел Златков, военен журналист</ref>. По думите на адмирал Орманов за него това е било поредното сериозно изпитание – без да е командвал кораб, му се поверява да ръководи бойната подготовка и да отговаря за бойната готовност не само на един кораб, а за цяло [[съединение бойни кораби]]. Тогава се поставя началото на водене на бойната подготовка по нови методи, което за командира на съединението изисква прелом в съзнанието и психиката му. И той преустроява дейността и мисленето си от офицер-изпълнител в офицер-ръководител.
|