Българските земи под османско владичество: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking; козметични промени |
м overlinking |
||
Ред 31:
През [[1387]] г. обединените християнски сили нанасят голямо поражение на османците при [[Битка при Плочник|Плочник]]. Цар Иван Шишман веднага отхвърля васалните си задължения към султан [[Мурад I]] и отказва да му изпрати подкрепление. Веднага след това 30-хилядна армия начело с великия везир Али паша потегля срещу българите. Иван Шишман напуска Търново и отива в силната [[Никополска крепост]]. Изоставен от съюзниците си, виждайки огромната турска армия пред [[Никопол]], той отива при султан Мурад и за втори път се заклева да му бъде васал при условие да предаде на турците най-укрепения град на Дунава – [[Силистра]].
Скоро след това обаче Иван Шишман отказва да предаде Силистра на османците. Али паша отново потегля на север и пак обсажда цар Иван Шишман в
Новият султан [[Баязид I]] изчаква няколко години и през [[1393]] г., когато българите не очакват, потегля с огромна войска. Изненадан, Иван Шишман напуска столицата, а Баязид я подлага на обсада. Търново издържа 3 месеца, но на [[17 юли]] 1393 г. градът е завладян. Цар Иван Шишман умира 2 години след това.
В пролетта на 1393 г. по заповед на султан
==== Падане на Видинското царство (1396) ====
| |||