Разлика между версии на „Бяла (област Русе)“

м
overlinking
м (Bot: Automated text replacement (-в ляво +вляво))
м (overlinking)
Градът е разположен в централната част на [[Дунавска равнина|Дунавската хълмиста равнина]], край река [[Янтра]], на 54 m [[надморска височина]]. Шосейни пътища водят за [[Русе]] (55 km), [[Плевен]] (98 km), [[Свищов]] (48 km), [[Велико Търново]] (55 km) и [[Попово]] (49 km).
 
На 7 km в посока Велико Търново е разположен квартал Гара Бяла. Там се намира железопътната гара, поддържаща железопътната линия [[Русе]] – [[Горна Оряховица]] ([[София]]), както и редица фирми от индустрията в града.
 
Релефът на Бяла е равнинно-хълмист. Градът е разположен в долината на Беленската река и на хълмовете около нея. Естествено е защитен от релефа на местността от север. Почвите са черноземни и горски. Климатът е умерено континентален – с горещо лято и студена зима. Поради географското положение на Бяла преобладават западните, северозападните и североизточните ветрове, ориентирани главно по речните долини.
На Втория конгрес на Поборническо-опълченската корпорация през 1892 г. е взето решение да се издигне паметник на [[Александър II (Русия)|Цар Освободител]] Александър II и Дом на българските ветерани поборници-опълченци. За целта Върховният поборнико-опълченски комитет с председател [[Стоян Заимов]] свиква на 18 септември 1899 г. първото заседание на комитета. Взето е решение комитетът да се нарича „Цар Освободител Александър II“. Дружество на комитета в Бяла се създава на 18 февруари 1901 година.
 
През август 1901 г. [[Стоян Заимов]], придружен от [[Никола Обретенов]] – областен управител на Русе, посещава Бяла, за да събере сведения за гибелта на [[Панайот Волов]] и другарите му и да прибере някои вещи за музея на българското възраждане и освобождение. На обяд у депутата Ангел Крушков стават разисквания какво да се прави с бившата къща на Мехмед бей, служила за негов [[харем]], а по време на Освободителната война – за главна квартира на руския император [[Александър II (Русия)|Александър II]]. Някои от гостите предлагат да се превърне в класно училище за „каквото бил употребен по-рано“, други – да се превърне в сиропиталище за сирачета, трети – за приют за сакати, слепи и пр. Заимов заявява на събеседниците си, че харемът ще се превърне „във военно-исторически музей, в къща музей“.
 
Харемът е откупен от държавата през 1879 г. В продължение на 10 години служи на общината за училище. След това е изоставен и разграбен. През март 1904 г. от София идва държавна комисия по отчуждаването на околните места за парк на музея. Общинският съвет отстъпва на Комитета „Цар Освободител“ мястото, на което е построена обозната [http://www.bgjargon.com/word/meaning/Сая сая] на общината. По-късно са отстъпени и камъните на саята, с които е построена част от оградата на музея.