Пийт Мондриан: Разлика между версии

Роден е на [[7 март]] [[1879]] г. в [[Амерсфорт]], Нидерландия. Започва кариерата си като учител по рисуване в начално училище. Ранните му картини са пейзажи от Холандия в духа на [[импресионизъм|импресионизма]]. Увлича се от [[теософия]]та на [[Елена Блаватска]]. Дълбоко е впечатлен от творческите търсения на [[кубизъм|кубизма]] на изложбата на кубистите в [[Амстердам]] през 1911 г. През 1912 г. се преселва в [[Париж]]. За да ознаменува началото на новия си живот променя фамилното си име на Мондриан (''Mondrian'' вм. ''Mondriaan''). [[Първата световна война]] прекарва в родината си. През 1915 г. се сближава с художника Тео ван Дьосбург, заедно с когото основава движението „Де Стил“ (De Stijl) и художествено списание със същото име. Списанието става орган на неопластицизма – утопия на новата пластична култура като пределна съзнателност в предаването на обобщената красота и истина с помощта на най-аскетични средства, с основни, първични цветове, линии и форми. Това нефигуративно направление Мондриан последователно развива във Франция, където живее от 1919 до 1938 г., по-късно в [[Англия]], а от 1940 г. – в [[САЩ]]. През американския период от своето творчество Мондриан прави опит да приспособи принципите на неопластицизма за предаване на динамични ефекти („Буги-вуги на Бродуей“). Умира от белодробно възпаление на [[1 февруари]] [[1944]] г.<ref name="Seuphor44">Michel Seuphor, p. 188. {{икона|en}}</ref>

 

Оформлението на нюйоркското ателие на Мондриан, в което той работи само няколко месеца, и което било щателно увековечено във фотографии и на кинолента от негови приятели, става сякаш последната творба на майстора. Тези „Стенописи“ са представяни на изложби в [[Ню Йорк]], [[Лондон]], [[Токио]], [[Сао Пауло]], [[Берлин]]. Парижкото жилище на Мондриан, неговата лула и очилата му са увековечени в [[минимализъм|минималистичните]] фотографии на [[Андре Кертес]] (1926), станали емблематични за съвременното фотоизкуство.

 

 

== В популярната култура ==

* През [[1930-те|30-те години]] френският моделиер Лола Прусак, работеща по това време за парижката модна къща „Hermes“, създава модна линия от куфари и дамски чанти, вдъхновена от късните творби на на Мондриан.<ref>Guerrand, Jean R. ''Souvenirs cousus sellier: un demi-siècle chez Hermès''. Paris: Oliver Orban, 1988, p. 57 ISBN 2-85565-377-0.</ref>

* В колекцията си есен-зима 1965–1966 г. френският моделиер [[Ив Сен Лоран]] представя знаменитите рокли „Мондриан“ – прости [[трикотаж]]ни рокли без яки и ръкави, с цитати от картини на художника от абстракционисткия му период.

 

== Източници ==